Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 40

Нямаше възможност да поправи последната грешка. Додолу оставаше само километър и половина. Пилота остана на поста си до действителното приземяване с единствената мисъл да намали силата на сблъсъка, да запази способността на кораба за космически полети. Той не оцеля. При бясното друсане на кораба в гъстата атмосфера можеха да се използват няколко ежектора и то не едновременно.

Когато после Изследователя дойде в съзнание и се изправи на крака, изпита определеното чувство, че освен самия него и Търговеца, не са оцелели други. А сигурно и това не бе съвсем вярно. Неговият швимер беше изгорял, още докато бяха достатъчно далеч от повърхността, за да е зашеметен от удара. Търговеца можеше да е имал дори по-малко късмет.

Беше заобиколен от свят с гъсти стебла трева, а в далечината се виждаха дървета, които смътно му напомняха за подобни структури на родния му Арктур, само че най-ниските им клони бяха високо над точката, която обикновено би сметнал за техен връх.

Извика и гласът му прозвуча басово в гъстия въздух. Търговеца отговори. Изследователя се приближи към него, като отблъскваше силно грубите стебла, препречващи пътя му.

— Ранен ли си? — попита той.

Търговеца направи гримаса.

— Навехнал съм си нещо. Боли ме, когато ходя.

Изследователя внимателно го прегледа.

— Мисля, че няма нищо счупено. Ще трябва да вървиш, въпреки болката.

— Не може ли първо да си починем?

— Важно е да се опитаме да намерим кораба. Ако е в състояние да лети или ако може да се поправи, можем да оцелеем. Иначе няма.

— Само няколко минути. Да си поема дъх.

Изследователя се зарадва много на тези няколко минути. Очите на Търговеца вече бяха затворени. Той остави своите да сторят същото.

Чу тъпченето и отвори очи.

— Никога не заспивай на чужда планета — напразно си каза той.

Търговеца също беше буден и силният му писък бе изпълнен с ужас.

— Това е просто някой местен — извика Изследователя. — Няма да те нарани.

Но още докато говореше, гигантът се спусна надолу и само след миг бяха в ръцете му, издигнати по-близо до чудовищната му грозота.

Търговеца се съпротивляваше яростно и, разбира се, съвсем безполезно.

— Можеш ли да разговаряш с него? — викна той. Изследователя успя само да извие глава.

— Не мога да го достигна с излъчвателя. Няма да слуша.

— Тогава го застреляй. Застреляй го.

— Не можем да направим това. — И едва не прибави фразата „глупак такъв“. Изследователя се опитваше да запази самоконтрол. Когато чудовището целеустремена се насочи нанякъде, двамата запреглъщаха с труд въздуха.

— Защо не? — извика Търговеца. — Можеш да стигнеш до бластера си. Виждам го отлично. Не се страхувай от падането.

— Не е там въпросът. Ако това чудовище бъде убито, никога няма да можеш да търгуваш с тази планета. Дори никога няма да я напуснеш. Сигурно няма да преживееш и един ден.