Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 25

Той не обясни как го кара да се чувства. Просто седеше там.

— Мислиш прекалено много — заяви Риос.

— При теб е друго — каза Суенсън. — Непрекъснато си мисля за Пийт… и за Дора.

— Защо? Тя каза, че можеш да дойдеш, нали? Комисарят и изнесе оная лекция по патриотизъм и за това как ще станеш герой, как ще си уредиш живота, щом се върнеш. И тя каза, че можеш да дойдеш. Не си се измъкнал като Адамс.

— Адамс е друго. Трябвало е да застрелят оная негова съпруга още, когато се е родила. Някои жени могат да превърнат живота на мъжа в ад, нали? Тя не искаше той да идва — но сигурно би предпочела да не се върне, ако може да получи колониалната му заплата.

— Какво те тормози тогава? Дора иска да се върнеш, нали?

Суенсън въздъхна.

— Никога не съм се отнасял с нея както трябва.

— Струва ми се, че й прехвърли заплатата си. Аз не бих го направил за никоя жена. Пари срещу получена стока и нито цент повече.

— Не е въпросът в парите. Мислих много тук, в космоса. Жената иска компания. Детето има нужда от баща си. Какво правя аз тук, в космоса?

— Приготвяш се да се върнеш у дома.

— О, ти не разбираш.

8.

Тед Лонг скиташе по назъбената повърхност на фрагмента с толкова вледенено сърце, колкото земята, по която ходеше. Там, на Марс, всичко му се беше струвало съвършено логично, но това бе Марс. Беше го разработил внимателно в ума си в съвършено разумни стъпки. Още си спомняше как точно стана.

Придвижването на един тон от кораба не означаваше изразходване на един тон вода. Масата не беше равна на масата, а масата, умножена по скоростта, бе равна на масата, умножена по скоростта. С други думи, нямаше значение дали изхвърляш един тон вода за един километър и шестстотин метра на секунда или четирийсет и пет килограма вода за трийсет и два километра на секунда. Получаваше се една и съща скорост на кораба.

Това означаваше, че дюзите на двигателя трябва да бъдат по-тесни, а парата — по-гореща. Но тогава се появяваха пречки. Колкото по-тясна бе дюзата, толкова повече енергия се губеше в триене и турбулентност. Колкото по-гореща бе парата, толкова по-огнеупорна трябваше да е дюзата и толкова по-малка бе трайността й. Границата в тази насока беше достигната бързо.

После, тъй като дадено тегло на водата можеше да придвижи значително повече от собственото си тегло при условията на стесняване на дюзите, то трябваше да е голямо. Колкото по-големи бяха водните резервоари, толкова по-голям беше действителният размер на кораба, даже в пропорция. Затова започнаха да правят лайнерите по-тежки и по-големи. Но пък колкото по-голям беше корпусът, толкова по-тежки бяха свръзките, толкова по-трудно се правеха спойките и толкова по-строги бяха инженерните изисквания. За момента границата в тази насока също беше достигната.

И после Лонг трябваше да напипа това, което му се струваше основният проблем — изконната твърда концепция, че горивото трябва да бъде поставено в кораба — металът трябваше да бъде изграден така, че да обгражда милиони тонове вода.