Читать «Пътят на динамита» онлайн - страница 137

Бишоп се претърколи на меката земя. Скочи отново на крака. Опита да се вдигне пистолета и да се прицели в мрака. Голдмунсен обаче бе прекалено бърз. Ритникът му улучи китката на Бишоп. Пистолетът излетя и изчезна в нощта.

Едрият бияч се хвърли бърз и тежък като парен чук. Обърнат настрани за ритника в китката, той продължи с десен прав в брадичката на Бишоп. По-дребният мъж нямаше време нито да блокира удара, нито да го избегне. Директно попадение. Бишоп залитна назад. Не усети болка, но силата на удара размъти главата му. Преди да успее да се изправи, преди дори да успее да помисли, Голдмунсен отново го цапардоса. Наведе се над Бишоп и стовари цялата сила на маймунската си ръка в слънчевия му сплит.

Бишоп изхърка и остана без дъх. Преви се надве. Главата му бе абсолютно изпразнена от всякакви мисли. Чувстваше само безпомощна ярост, объркване. Голдмунсен изви десния си юмрук и го стовари с все сила в тила на противника си.

Бишоп усети, че му причернява. Разбра, че подпира коляно в земята и бавно се претъркулва на една страна, и това бе всичко.

Остана да лежи безпомощен в калта и листата. Видя как Голдмунсен се приближава към трупа на Флейк. Видя го как се навежда и посяга за пистолета на колегата си. Замаяната му глава му подсказа, че това е краят — или се изправя на крака, или умира.

Но не можеше да се изправи на крака. Мозъкът му бе трудно повратлив, а мислите се влачеха тежко. Не усещаше никаква сила в мускулите си. Въпреки това заби юмрук в земята и се опита да се надигне, воден единствено от сляпата сила на волята. Изви коляно и го подпря на земята. Започна да се надига.

Не успя да стигне по-далеч. Остана в това положение — подпрян на една ръка и един крак. Спря го протегнатата ръка на Голдмунсен, насочила пистолета на Флейк към носа му.

Бишоп вдигна очи и се вторачи в черното дуло насреща. Нямаше шанс да направи каквото и да е. Бе мъртъв.

„Мамка му“, изруга наум.

После всичко избухна в пламъци и гръм. Два оглушителни изстрела разцепиха нощната тишина.

Останал без дъх, все още подпрян на юмрук и коляно, Бишоп погледна Голдмунсен. Голдмунсен на свой ред изгледа Бишоп, а гърдите му бавно се издигаха и спускаха. По изсечените черти на лицето му се изписа объркване. Не можеше да разбере какво точно се е случило.

Сетне залитна напред. Падна странично на земята, а няколко листа се разлетяха, издухани от огромното му тяло.

Бишоп вдигна очи над трупа на едрия бияч и видя Катлин. Тя бе открила пистолета, изтръгнат още в началото от ръцете на Голдмунсен. Държеше го право пред себе си с две треперещи ръце. Гледаше диво, лицето й бе мокро от сълзи и разкривено от ярост.

Бишоп бавно премести поглед от нея към трупа на Голдмунсен, а после го върна върху Катлин. Някак си бавно схвана, че го е убила. Кимна. Добре. По-добре, отколкото очакваше.

Опита се да продължи движението си нагоре.

— Да не си посмял да мръднеш, копеле гадно — спря го Катлин и насочи пистолета към него. — Ти си следващият.

59.

— Чакайте малко — каза мъжкият глас по телефона отсреща. — Нека изясним нещо.