Читать «Пътят на динамита» онлайн - страница 136

Името на Хиршорн свърши работа. Флейк преглътна гнева си.

— Добре, добре — промърмори той. — Мамка му.

Вдигна фенерчето така, че да освети лицето на Катлин. Тя премигна и вдигна длан пред очите си. После свали ръка и присви очи срещу светлината. Продължаваше да им се хили презрително. Флейк просто не разбираше как може Голдмунсен да търпи подобни неща от една фуста. Как може просто да я застреля, преди да изтрие тъпата усмивка от лицето й, преди да я накара да моли на колене за милост.

На Голдмунсен обаче не му пукаше за никакви усмивки, за никакви думи, за никакви писъци или молби за милост. Искаше просто да я очисти и да приключи. В интерес на истината, дори изсумтя одобрително, в знак неуважение.

— По̀ куражлия си от твоя, само това ще ти кажа — рече на Катлин.

После с плавно движение вдигна пистолета и го насочи към гърдите й.

Джим Бишоп се метна отгоре му като пантера, изскочила от мрака.

58.

Беше се забавил прекалено дълго. Въпреки че тичаше с всички сили през гората, успя да открие блатото едва в последния миг. Нямаше време да устройва засади, нито пък да планира нападението си. Просто скочи с надеждата, че ще стигне до копелето, преди то да успее да натисне спусъка.

Успя. Успя да го достигне миг преди изстрела. Блъсна Голдмунсен в гърдите, едрият мъж се олюля и натисна спусъка. От дулото на пистолета блъсна огън, но насочен към небето. Куршумът отиде нахалост. Бишоп и Голдмунсен се сборичкаха в калта.

Флейк замръзна на място. Нападението го хвана съвсем неподготвен и той остана така — с нож в едната ръка, с фенерче в другата. Видя боричкането на двамата мъже в калта, вкопчени един в друг. Не можеше да разбере какво, по дяволите, става.

После проумя. Хукна към телата в калта. Опита се тичешком да сгъне ножа, но не успя и го захвърли. Бръкна в кобура под мишницата си и извади пистолета.

Стигна до боричкащите се тела. В този миг Бишоп се изправи, а Голдмунсен остана да лежи на земята. Беше идеалната мишена. Флейк, само на метър от него, вдигна пистолета и го насочи към челото му.

Бишоп го застреля. Беше успял да измъкне пистолета от ръката на Голдмунсен. Изправи се и се заоглежда за другия. Откри го. Ето го, точно насреща му. Флейк тъкмо се прицели, когато Бишоп натисна спусъка и надупчи дребничкото тяло на убиеца насреща му. Три оглушителни изстрела отекнаха в нощта. Три куршума се забиха в гърдите на истеричното човече. Флейк се олюля и пръстите около ръкохватката на пистолета се отпуснаха, така че не успя веднага да отвърне на огъня. После обаче събра сили, стисна оръжието и се опита да натисне спусъка.

Бишоп вдигна ръка и изпрати нов куршум, този път в лицето на Флейк. Физиономията му се разлетя на парчета, а дребното телце се свлече безжизнено. Флейк се строполи по гръб в калта. Фенерчето в лявата му ръка падна върху гърдите и лъчът му освети окървавеното месо, което допреди секунда служеше за лице на Флейк.

Голдмунсен се освести, надигна се изпод Бишоп и го метна встрани.