Читать «Пътят на динамита» онлайн - страница 135

Тя отново потръпна. Застудя. „Божичко, хайде вече да свършват.“ Какво толкова се мотаеха?

Катлин се обърна, за да погледне копелетата в очите. Оказа се обаче, че е вървяла твърде бързо, а те още се влачат зад гърба й. Голдмунсен тъкмо слизаше по склона, присвил маймунските си крака, разперил една от маймунските си ръце за баланс, стиснал пистолет в другата. Нов ден, ново убийство за Голдмунсен — така минаваше животът му. Флейк пък се приближаваше от лявата й страна. Вървеше предпазливо, за да не нагази във водата. Спря се и се заклати на пръсти и пети сякаш всеки миг ще експлодира от истерия. Освети я с фенерчето. На светлината лицето му изглеждаше блеснало в очакване. Устата му бе изкривена в грозна усмивка от мисълта какво ще се случи с Катлин след минута.

И двамата — Голдмунсен и Флейк — бяха като всички останали, страхливци и грубияни.

— Я се вижте бе, тъпаци — избухна тя насреща им. Мразеше се за това, че плаче пред тях, но не можеше да спре. Беше прекалено уплашена и нещастна, за да се овладее. — Вижте се само.

Двамата убийци й се подчиниха и се огледаха един друг като идиоти, каквито всъщност бяха. Идваше й да се разсмее, но не й стигаха силите.

— Ако бях на ваше място, щеше да ме е срам да дишам, защото хабя въздуха — продължи Катлин. Погледнаха я тъпо. Лицето й бе разкривено от гняв. — Хайде, копелета смотани! Няма ли да ме застреляте? Какво, по дяволите, чакате? Повръща ми се само като ви гледам.

Флейк отказа да повярва на ушите си. Изгледа я зяпнал, погледна и Голдмунсен. Бе толкова шокиран, че не можеше да затвори уста.

— Добре, стига толкова! — каза най-сетне той. Изпсува едва чуто и прехвърли фенерчето от лявата в дясната ръка. Бръкна в джоба със свободната си ръка и извади автоматичен нож. Отвори го. — Ще… ще… ще я клъцна — изплю най-накрая думите.

Катлин се ухили презрително към него и ножа му.

— Хайде де, кълцай ме, за да покажеш какъв си мъжкар — предизвика го тя.

Флейк пристъпи към нея. На Голдмунсен обаче му писна от цялата история. Днешният ден се оказа дълъг и изморителен за него. Вече бе присъствал на тази сценка с мъжа на тъпата кучка в главната роля. За втори път идваше на мястото за екзекуции, а още нямаше дори един труп. Стига толкова. Писна му от Флейк, писна му от глупости.

— Стига, Флейк! Стига! — намеси се той.

Тонът му накара Флейк да спре. Той замръзна на ръба на водата. Погледна злобно жената пред себе си.

— Просто си стой на мястото — нареди Голдмунсен. — И дръж стабилно проклетото фенерче. Хайде да свършваме, за бога!

Флейк се поколеба, все още разтреперан от злоба.

— Стига, де! — повтори Голдмунсен по-силно. — Помниш ли какво каза господин Хиршорн? Да не се мотаем. Давай да свършваме.