Читать «Пътят на динамита» онлайн - страница 133

Андрю Клаван

Вайс знаеше всичко това, но някак си не си вярваше, че го знае. Не му звучеше достатъчно логично и изпипано. Беше просто някаква витаеща мисъл — като предчувствие или суеверие. Затова губеше ценни минути в ровичкане из житейските истории на убийците от списъка. Но още от самото начало и до самия край вниманието му непрестанно привличаше едно име.

Извади на екран статия за убийството на Пени Морган. Прочете за убийството на двадесет и три годишната девойка от Сан Франциско по време на обир в апартамента й. В статията пишеше, че току-що се е сгодила. Описваха я като „симпатична“, „жизнерадостна“, „обичана“. Застреляли я в лицето от близко разстояние. Съседите се обадили в полицията веднага щом чули изстрела. Ченгетата пристигнали мигновено и спипали убиеца на местопрестъплението. Опитвал се да се измъкне с малка сума пари, бижута и кредитни карти. Направил самопризнания около час след ареста.

Вайс се отпусна в стола си. Далеч от светлината на екрана, лицето му потъна в мрак. Прочете статията още веднъж от край до край. Щеше да провери поне още два пъти всички останали имена от списъка, докато елиминира и най-малката вероятност за грешка. И въпреки това гласът му произнесе тихо в тъмния кабинет:

— Бен Фрай.

57.

Катлин продължаваше да се препъва между дърветата. Едрият бияч Голдмунсен я следваше с пистолет в ръка. Дребничкият невротик Флейк вървеше редом с нея. Фенерчето светеше пред краката на групичката, за да виждат къде стъпват.

Катлин не поглеждаше никого. Просто местеше крака, забила поглед в земята, без да я е грижа за нищо. И пет пари не даваше за смъртта или за каквото и да е друго. Единствената причина, поради която не преставаше да плаче, бе, че животът й се оказа такава гадост и сега и той ще свърши, което също е гадно, и в крайна сметка всичко ставаше заради най-голямата гадост — мъжете. Мъжете до един се оказаха грубияни и страхливци. Крис пълзи в краката на Хиршорн като плужек. На Франк Кенеди пък не му пука за нищо. А тя искаше само някой от тези гадняри да я обича. Нима това е престъпление?

Изтри нос с опакото на дланта си. Продължи да влачи крака по земята. Обувките й постоянно се закачаха в нещо. Сега се спускаха по лек наклон. Вървяха от доста време. Блатото не бе далеч. Катлин чуваше крякането на жабите и шумовете от всякакви други гадинки. Идваха отблизо — истинска какофония — и се приближаваха с всяка стъпка. Бяха вече съвсем близо. Местеше тежко крака. Сълзите се търкаляха по бузите й. Носът й течеше. Тя отново го избърса и още повече забави ход. Голдмунсен я сръга между ребрата с дулото на пистолета. Катлин залитна. Препъна се в нещо — камък или клон. Наложи се да се подпре на най-близкото дърво, за да запази равновесие и да не се строполи по очи.