Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 41

Дуумхамър пристъпи напред, оглеждайки внимателно странното същество пред себе си.

— Горфийнд? Един от уорлоците на Съвета в сянка? Но аз лично го убих.

— Всички ние се посвещаваме на Ордата — отвърна подигравателно Гул’дан, покланяйки се дълбоко, за да скрие изражението си от Дуумхамър. — Душата на Горфийнд не напусна тази земя… просто я повиках, след като й намерих нов дом. Само че сега цялото му тяло е напоено с магия. Той е много по-мощен от преди, както и останалите уорлоци до него.

Чо’гал продължаваше да действа зад гърба на Горфийнд и другите трупове също започнаха да се изправят.

— Значи това ми даваш? — изръмжа Дуумхамър. — Трупове на воини, задвижени от мъртвите ти поддръжници?

Лицето му се изкриви от отвращение.

— Вие поискахте воини — напомни му остро Гул’дан. — И ето че ви ги осигурих. Те ще могат да се изправят срещу човеците. И макар телата им да са гнила човешка плът, по дух и принадлежност те все още са орки. И все още могат да владеят магия! Помислете си какво могат да направят в битка!

Дуумхамър бавно кимна, явно замисляйки се над думите му.

— Ще ми служите ли? — попита той Горфийнд, показвайки нещо, което Гул’дан прие за фатална слабост.

Военачалниците не питаха, те заповядваха. Макар че може би с такива същества трябваше да се внимава повече. Горфийнд се замисли за миг, изучавайки водача си с блеснали очи. Накрая кимна.

— Гул’дан е прав — каза решително той с дрезгав глас. — Все още съм орк, въпреки обвивката си. Живея за Ордата и ще служа на теб и хората ти.

После се усмихна, показвайки ужасяващия отвор на устата си.

— Ти ме уби, но не тая лоши чувства, защото в резултат на това сега съм в тази много по-мощна форма. Много съм доволен от размяната.

Останалите трупове зад него кимнаха утвърдително.

— Много добре! — Дуумхамър пристъпи напред и потупа по рамото Горфийнд, което бе жест на уважение към равен, а не към подчинен.

— Вие ще бъдете моите рицари на смъртта, челната редица на славната ни Орда — заяви той пред съживените същества. — Заедно ще разбием човеците и ще завземем земите им, за да направим този свят безопасно място за хората ни!

После се обърна и кимна на Гул’дан, макар и явно заядливо.

— Ти спази обещанието си, Гул’дан — призна Дуумхамър. — Предостави ми голяма сила, която да използвам срещу враговете ни. Благодарен съм ти за това.

— Разбира се, велики Дуумхамър — отвърна Гул’дан, надявайки се да прозвучи по-искрено, отколкото всъщност се чувстваше. — Всичко за хората ни.

„Глупак“ — мислеше си той, докато Дуумхамър се отдалечаваше заедно с новите си рицари на смъртта. — „Вземи си ги и се махай, връщай се към войната си. Аз имам други планове, за които да се погрижа, и щом сега си доволен, ще имам свобода да се фокусирам по-добре върху тях. Ще играя верния уорлок още малко“ — обеща си той. — „Не и завинаги. Много скоро ще получа това, което търся и тогава ти и твоята Орда можете да вървите по дяволите. Ще създам нова раса, която да ви замени, раса, подчинена само на мен. Ще преобразя този свят по свой образ и подобие!“