Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 42

* * *

След седмица Дуумхамър призова Ордата. Орките се събраха пред крепостта, която Зул’джин му беше казал, че се нарича Блекрок Спайър — масивна структура, изградена от онзи лъскав черен камък, който бе най-често срещан в района. Тя се издигаше на върха на планината Блекрок, най-високата планина в Горящите степи, която разделяше континента на източна и западна част. Зулухед ги беше довел тук, усещайки силата, която се крие в планината и след като победиха шепата местни джуджета, Дуумхамър я обяви за свое владение. Той прие за добра поличба фактът, че мястото носеше името на клана му, и го избра за сборен пункт на Ордата.

Под него се бяха събрали орките от всички кланове и чакаха с нетърпение това, което имаше да им каже. Бяха завоювали цялата земя тук и макар тя да им предлагаше по-богат улов и плодородие в сравнение с родината им, все пак не беше достатъчна, за да задоволи нуждите на цялата раса. Оставаше и въпросът за отмъщението — орките бяха отблъснали човеците от този континент, но нямаше гаранция, че те няма да се върнат с подкрепление и, може би, с други съюзници. Дуумхамър се усмихна. Сега той самият имаше нови съюзници.

— Хора мои! — извика той, вдигайки високо чука си. — Чуйте ме!

Тълпата се умълча и всички лица се обърнаха към него.

— Завладяхме тази земя и това е добре!

Избухнаха радостни възгласи и Дуумхамър изчака да стихнат, преди да продължи.

— Този свят е пълен с живот и тук семействата ни ще растат здрави!

Последваха още възгласи.

— Но и тази земя си има защитници! Човеците притежават сила и умения и се бият яростно, за да запазят собствеността си.

Сред Ордата се разнесе утвърдително шушукане. Признаването на силата на врага не бе проява на слабост, а човеците определено бяха силни. И достатъчно орки се бяха сражавали с тях, за да го знаят от опит.

— Трябва да продължим завоеванията си! — заяви Дуумхамър и посочи с чука си на север. — Още една земя, наречена Лордерон, лежи отвъд тази и щом я завладеем, клановете ни ще се сдобият с територия, където да се заселят, да издигнат домове и отново да се погрижат за семействата си. Но първо трябва да вземем тази земя от хората! А те няма да я дадат лесно.

Тълпата изрева, показвайки готовността си за битка. Дуумхамър вдигна ръка и призова за тишина.

— Знам, че сте силни — увери ги той. — Знам, че сте воини и няма да откажете битка. Но човеците са много и този път ще ни чакат.

Той се облегна на чука си.

— Но няма да очакват съюзниците ни.

Той се обърна и кимна на Зул’джин, който пристъпи напред. Горският трол беше довел за срещата сто от своите хора и сега те стояха строени зад него и Дуумхамър, а в ръцете си държаха секири, къси извити мечове и страховити копия с широки остриета.

— Това са горските тролове — заяви Дуумхамър на орките под него. — Сега те са част от Ордата и ще се бият на наша страна! Те са мощни като огри, но са ловки като орки, а в дърводелството са абсолютно ненадминати! Те ще бъдат наши водачи, разузнавачи и наши горски бойци!