Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 43

Зул’джин пристъпи напред, а вятърът развя дългия му шал.

— Ние се заклели на Ордата — обяви той, а гласът му се разнесе въпреки плата, покриващ устата му. — Ние ще воюва с вас. Заедно ще разбие човеци, елфи и всеки, който се изправи срещу нас!

Орките нададоха радостни викове, както и троловете, а Зул’джин кимна и се оттегли.

— Но те не са единствените ни съюзници — продължи Дуумхамър.

Той се обърна и напред пристъпи Горфийнд, следван от останалите рицари на смъртта. Те се бяха маскирали, за да прикрият ужасните си черти, увивайки главите и лицата си с дебел плат, а единственото, което се виждаше, бяха блестящите им червени очи. И все пак орките от Ордата можеха да видят широчината на раменете и гърдите им. Горфийнд вдигна високо жезъла си, а светлината, която се излъчи от кристала му, можеше да съперничи със слънцето.

— Ние сме рицари на смъртта — заяви Горфийнд, а странният му глас понесе думите му като студен вятър към земята. — Ние се заклехме във вярност на Ордата и Дуумхамър. Ще се бием редом с вас и ще отблъснем враговете си от този свят!

Горфийнд бе помолил Дуумхамър да не разкрива истинската им същност и оркският водач се бе съгласил. Мнозина можеше да не останат доволни, че новите воини са всъщност орки, и то някогашните уорлоци, които той самият бе избил, и които Гул’дан бе наместил в човешки тела.

— Рицарите на смъртта ще бъдат наша кавалерия и челен отряд — заяви Дуумхамър. — Те са силни и бързи и притежават тъмна магия, с която да разбият защитата на врага.

Той замълча за малко.

— Може да имаме и други съюзници — призна той.

Той се надяваше, че и те ще са готови, но Зулухед твърдеше, че кланът му се нуждае от повече време, за да довърши подготовката. Но засега това бе достатъчно.

— Ще поемем на север — съобщи Дуумхамър на всички. — Ще преминем тази земя и ще стигнем до Каз Модан — домът на джуджетата. Тяхната земя е богата на метал и гориво. Ще се сдобием с тези ресурси и ще ги използваме да построим огромна флотилия. С корабите ще можем да се придвижим на север до Лордерон, защото хората няма да ни очакват да се появим от морето. Ще акостираме на запад и ще се върнем назад, за да ги изненадаме в гръб. Ще ги разбием и ще завоюваме както земята им, така и целия свят!

Ордата отново избухна в радостни възгласи, които ставаха все по-силни и по-силни, докато започнаха да отекват от скалите около тях. Дуумхамър почувства тътена под краката си, разтърсващ целия хълм и се обърна към Зулухед, който стоеше зад него. Виковете на хората му не можеха да раздвижат самата планина! Но старият шаман кимна.

— Вулканът говори — каза спокойно Зулухед, пристъпвайки напред, за да може само Дуумхамър да го чуе. — Духовете в тази планина са доволни.

Той се усмихна, оголвайки изтърканите си бивници.

— Те ни дават благословията си!

Дуумхамър кимна. Скалите все още се тресяха, когато той отново вдигна високо чука си и го размаха над главата си. Тълпата започна да вика името му.

— Дуумхамър!

Те крещяха и изведнъж силен гърмеж последва възгласа им. Небето потъмня.