Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 37

Следващите няколко часа Лотар и Кадгар разговаряха с потенциалните паладини и командирът остана доволен като забеляза, че младият му другар също ги изпитва. След като набожните воини се оттеглиха за следобедните си молитви, Лотар се обърна към състарения магьосник.

— Е? — попита той. — Как ти се сториха?

Кадгар се намръщи.

— Съмнявам се да ни бъдат от голяма полза — каза той след кратка пауза.

— Така ли? И защо мислиш така?

— Нямат време да се подготвят — отговори магьосникът. — Очакваме Ордата да достигне Лордерон до няколко седмици, ако не и по-рано, а никой от тези мъже не е участвал в битка досега… не и като паладин. Не се съмнявам, че могат да се бият, но имаме достатъчно воини. Ако Архиепископа очаква от тях чудеса, се страхувам, че ще остане разочарован.

Лотар кимна.

— Съгласен съм с това — призна той. — Но щом Фейол им гласува доверие, може би и ние трябва да направим същото.

Той се усмихна широко.

— Ако приемем, че все пак бъдат готови, какво мислиш за тях?

— Утър със сигурност ще е заплаха за Ордата — отвърна Кадгар. — Но не мисля, че ще може да ръководи други, освен паладини. Твърде е набожен, твърде рязък, за да бъде търпян от обикновените воини.

Лотар кимна и го подкани да продължи.

— Сайдан и Тириън са почти същите. Сайдан е бил рицар, Тириън — воин, но после са се посветили на вярата. Това може да им попречи да използват тактика, която биха предпочели истинските войници.

Лотар се усмихна.

— А Туралиън?

— Най-слабо набожният и засега най-предпочитан от мен — призна си с усмивка Кадгар. — Той е обучен за духовник и е верен на Църквата, но не притежава слепия устрем на останалите. Освен това вижда по-далеч от тях и явно е по-разумен.

— Съгласен.

Лотар също беше впечатлен от младия мъж. Отначало Туралиън говореше колебливо, но не след дълго стана ясно защо. Той бе чул за Лотар и неговите подвизи в Стормуинд и явно бе особено възхитен от него. Това породи у командира известно чувство на неудобство, макар да беше свикнал с подобно отношение — преди в родната земя много младежи му се възхищаваха и го молеха да ги тренира и да ги приеме в стражевите редици. Но след като преодоля първоначалното си притеснение, Туралиън успя да се докаже като разумен млад мъж, с бърза мисъл и по-задълбочено отношение към тънкостите и детайлите в сравнение с останалите. Лотар веднага го хареса и това, че Кадгар мислеше същото, само потвърди мнението му.

— Ще говоря с Фейол — каза накрая Лотар. — Паладините със сигурност ще ни бъдат от голяма помощ и ще използвам Утър за свръзка с тях и всички други сили, които църквата може да ни предостави.