Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 35

— Ще ни държиш в течение за ситуацията на бойното поле, млади Кадгар, и ще удовлетворяваш нуждите и изискванията на Лорд Лотар възможно най-бързо. Освен това ще координираш действията на останалите магьосници, които са там. Вярвам, че ще можеш да се справиш.

Кадгар кимна.

— Много добре. Ще те очаквам в Даларан веднага, щом си готов, за да обсъдим всички останали важни въпроси, свързани с помощта ни към Алианса.

Камъкът на върха на жезъла на архимага проблесна и в отговор на това лъч светлина затанцува от другия камък, който се намираше върху шапката му, точно между очите му. Антонидас сякаш избледня и изведнъж изчезна.

— Той иска да знае за Медив — каза Кадгар малко след като архимагът се изпари.

— Разбира се.

Лотар се обърна и поведе младежа към изхода на тронната зала. Щом излязоха навън, той зави към трапезарията.

— Какво да му кажа? — попита младият магьосник.

— Кажи му истината — отвърна Лотар и сви рамене с надеждата жестът му да изглежда небрежен, докато вътрешно стомахът му се обърна. — Те трябва да знаят какво се случи.

Кадгар кимна, макар да не изглеждаше особено доволен.

— Ще ги информирам — каза накрая той. — Но това може да почака до след обяда.

Той се усмихна широко и по този начин показа истинската си възраст, въпреки бялата коса и бръчките.

— Ордата няма да ме лиши от хубавата храна точно сега.

Лотар се засмя.

— Да се надяваме да не се стигне до там.

* * *

След няколко дни Лотар и Кадгар се върнаха в главния двор. Бяха яли и пили до насита и сега чакаха Архиепископ Фейол. Той се появи след няколко минути и спокойно се насочи към тях.

— Благодаря ви, че ме изчакахте — каза архиепископът, когато се приближи до тях. — Не бих искал да ви отнемам време, но мисля, че това може да се окаже от голяма помощ за вас и Алианса. Но първо трябва да Ви кажа, сър Лотар, че Църквата официално обяви подкрепата си към Стормуинд. Ще наберем ресурси, за да възродим кралството ви, веднага щом премине тази криза.

На лицето на Лотар изгря усмивка — една от най-искрените, които Кадгар беше виждал, откакто падна Стормуинд.

— Благодаря ви, отче — каза той, а гласът му бе пресипнал от благодарност. — Това означава много за мен и принц Вариан.

Фейол кимна.

— Святата Светлината отново ще изпълва дома ви — обеща мило той.

После замълча и изгледа внимателно двамата мъже.

— Последния път, когато разговаряхме — започна Фейол, закрачвайки пред тях, — ми казахте, че абатството в Нортшир е разрушено. Бях поразен и се зачудих как може да оцелее останалата част от духовенството ми при тази толкова внезапна опасност. Очевидно орките са заплаха дори за силни воини като вас… Как тогава ще може обикновен свещеник да защити себе си, още повече и паството си?

Той се усмихна блажено.

— И докато се притеснявах за това, ме осени една идея, която дойде от самата Светлина. Трябваше да има начин воините да се бият в името на Светлината и заедно с нея, да използват както дарбата си, така и военните си умения и в същото време да действат според ученията на Църквата.