Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 36

— И сте открили начин? — попита Лотар.

— Да — отвърна Фейол. — Ще основа ново подразделение на Църквата, Орден на паладините. Вече съм подбрал първите кандидати. Някои са рицари, а други — духовници. Избрал съм тези мъже заради тяхната набожност и военните им умения. Те ще бъдат тренирани не само за битка, но и в молитва за лечение. И всеки от тези доблестни бойци ще притежава военна и духовна сила, с която да благославя както себе си, така и останалите със силата на Святата Светлина.

Той се обърна и даде знак, при който от близкия коридор се появиха четирима мъже и бързо се насочиха към Фейол. Всеки от тях носеше блестяща броня, а символът на Църквата бе изписан върху гърдите, щитовете и шлемовете им. Всеки от тях носеше меч и Лотар можеше да види, че начинът, по който вървят, ясно показва, че знаят как да се бият. Но бронята и оръжията им бяха все още нови, чисти и недокоснати. Те разполагаха със знания и умения, но Лотар се зачуди дали някой от тях изобщо бе участвал в истинска битка. Тези, които са били воини, сигурно са, макар и само срещу други мъже, но бившите свещеници по-вероятно имаха опит единствено от тренировките с другарите си. А щяха почти веднага да се впуснат в битка срещу орки.

— Позволете ми да ви представя Утър, Сайдан Датроуен, Тириън Фордринг и Туралиън.

Фейол сияеше като горд баща.

— Те ще бъдат Рицарите на Сребърната ръка.

После представи Лотар и Кадгар.

— Това е Лорд Андуин Лотар, Първи рицар на Стормуинд и Командир на Алианса. Неговият спътник е магьосник Кадгар от Даларан — Фейол се усмихна. — А сега ще ви оставя да обсъдите нещата сами.

Той се оттегли, оставяйки Лотар и Кадгар, наобиколени от кандидатите за паладини. Някои от тях, като Туралиън, изглеждаха развълнувани. Други, като Утър и Тириън, бяха по-спокойни. И докато Лотар се чудеше какво да им каже, Утър взе думата.

— Милорд, архиепископът ни уведоми за наближаваща битка и за идването на Ордата. Ние сме на ваше разположение в служба на всички хора. Използвайте ни както решите за добре. Ние сме готови да отблъснем врага и да защитим тази земя с помощта на Святата Светлина.

Той беше висок, едър мъж със здрави, бегло познати черти и строги очи с цвета на океана. Лотар усещаше духовността му почти колкото и физическото му присъствие, с която много му напомняше на самия Фейол, но му липсваше неговата топлина.

— Вие сте били рицар? — запита той.

— Да, милорд — отвърна кандидатът за паладин. — Но съм и последовател на църквата и силно вярвам в силата на Светлината още от дете. Срещнах архиепископа за пръв път, когато беше още свещеник, но той бе достатъчно добър да стане мой духовен водач и учител. Бях поласкан, когато ми разкри плановете си за този нов орден и ми предложи място в него — Утър стисна зъби. — Идването на такива ужасни същества ще наложи да се обърнем към благословията на Светлината, за да ги победим и да опазим земята, дома и хората си.

Лотар кимна. Той разбираше защо човекът бе открил решение във вярата или поне част от решението. И не се съмняваше, че Утър ще се окаже особено мощна сила на бойното поле. Но имаше нещо в усърдието му, което го притесни. Лотар се опасяваше, че Утър е твърде фокусиран върху честта и вярата, за да използва по-малко благородни методи за успех, а това нямаше да е от полза в битка. Самият той имаше горчив опит с орките, от който знаеше, че само честта не е достатъчна. За да оцелеят срещу Ордата, хората трябваше да използват всички необходими средства.