Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 34

— Този конфликт ще е голямо изпитание и за двама ви — предупреди ги Фейол, а гласът му бе някак по-дълбок и звучен от преди, като че да придаде повече тежест на думите си. — Ще трябва да дадете всичко от себе си и да проявите не само уменията си, но и кураж и решителност. Вярвам, че и двамата ще се справите с предизвикателствата и ще постигнем победа. Моля се Светлината да ви дава сила и чистота и в нея да откриете радостта и единството, от което се нуждаете, за да оцелеете и победите.

Ръката му се вдигна за благословия и на Лотар му се стори, че вижда леко сияние около нея, сияние, което се понесе към него и Кадгар. Изведнъж почувства мир и спокойствие, и някакъв необясним пристъп на радост.

— А сега, относно другите въпроси. — Фейол отново беше същият мъж, стар и мъдър. — Първо, какво можете да ми кажете за Нортшир и най-вече за абатството там? Оцеля ли?

— Страхувам се, че не, отче — отвърна Лотар. — Абатството бе разбито до основи. Някои от духовниците оцеляха и са тук, в Саутшор, с останалите бежанци. А другите…

Той поклати глава.

— Разбирам — Фейол пребледня, но запази самообладание. — Ще се моля за тях.

Той замълча, явно замислен, а Лотар и Кадгар почакаха почтително. След малко архиепископът изправи поглед към тях и в очите му проблесна нова решителност.

— Ще се нуждаете от лейтенанти за армията си, сър — каза той. — И мисля, че най-добре някои от тях да са членове на Църквата. Имам няколко души предвид, както и нов орден, който да бъде от полза за Алианса. Ще имам нужда от няколко дни да изгладя детайлите и да подбера най-подходящите кандидати. Нека се срещнем пак, да речем след четири дни, в главния двор след обяда? Мисля, че няма да бъдете разочаровани.

Той кимна добродушно и се оттегли, без да бърза, но с отмерени крачки.

Остана само един. Антонидас ги бе наблюдавал мълчаливо и сега се насочи към тях.

— Мощта и мъдростта на Кирин Тор са на ваше разположение, сър — обърна се той към Лотар. — Знам, че познавате някои от магьосниците ни в Стормуинд и явно имате представа за възможностите ни. Ще назнача един от хората си, който да ви помага и да държи връзка с нас.

Мощният магьосник замълча, очите му проблеснаха към Лотар толкова бързо, че едва не го пропуснаха и Рицарят потисна усмивката си.

— Бих желал Кадгар да заеме тази позиция, сър — заяви Лотар, забелязвайки леката усмивка, която премина за миг по устните на архимага. — Той вече е мой доверен спътник и неведнъж сме се изправяли срещу орките.

— Разбира се.

Антонидас се обърна към младия мъж. После изненадващо той протегна ръка, хвана брадичката на Кадгар и изправи главата му, за да огледа лицето му.

— Много си изстрадал — каза тихо архимагът и Лотар забеляза мъката и съчувствието в очите му. — Опитът ти те е белязал… не само външно.

Кадгар се отдръпна, но леко.

— Направих това, което трябваше — отвърна спокойно той, потърквайки брадичката си, където ръката на Антонидас беше погъделичкала наболите бели косми.

Антонидас се намръщи.

— Както се налага на всички ни.

Той въздъхна и явно се отърси от всички тежки мисли, а после се върна на въпроса.