Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 33

Кралят се наведе по-близо.

— Знам, че искам много от теб и бих искал да се извиня за това. Не бих посмял да го направя, ако не ставаше въпрос за оцеляването ни, както ти самият ни предупреди. Ще приемеш ли тази отговорност?

Последните думи бяха произнесени с по-висок тон, гласът на Теренас отново стана официален и в залата се възцари тишина. Всички зачакаха отговора на Лотар. Той не се бави много. Всъщност нямаше избор и Теренас го знаеше. Вече не можеше да се измъкне, не и след всичко, което се бе случило.

— Приемам отговорността — отвърна той, а гласът му отекна в залата. — Ще поведа армията на Алианса срещу Ордата.

— Много добре! — Теренас плесна с ръце. — Сега всеки от нас ще отиде да събере войските си, съоръжения и запаси. Предлагам да се срещнем отново след една седмица и да предоставим на лорд Лотар списъците и описите си, за да може той да види с какви сили разполага и да започне с плана на действие.

Другите крале измънкаха или просто кимнаха утвърдително. Всеки от тях отиде да поздрави Лотар за новата му позиция и да даде обет за подкрепа, макар че думите на Перинолд и Греймейн не прозвучаха особено искрено. После, след като кралете се оттеглиха, в залата останаха само четирима. Лотар се обърна към Кадгар, който му се усмихна сърдечно.

— От трън, та на глог, а? — възкликна младият-стар магьосник, поклащайки глава. — И им позволи да те замесят в това. Какви лукави негодници! Биха продали собствените си деца, ако това ще им осигури още някой акър земя! Особено ми хареса това, че решиха, че не би отказал. Но така става, когато имаш по-висок авторитет от останалите… спираш да осъзнаваш, че някой друг има значение, още по-малко — думата.

— К-хъм!

Покашлянето прекъсна думите на младежа, той вдигна поглед към един от присъстващите мъже и по лицето му за пръв път се изписа смущение.

— Не всички владетели са продажни и лицемерни, младежо — отбеляза Архиепископ Фейол, с необичайно строго изражение. — Има и други като нас, които са призовани да служат като водачи, както вашият другар тук.

— Разбира се, отче. Моля да ми простите. Не исках да кажа… Говорех само за онези със светска власт… разбира се, вие…

Лотар за пръв път виждаше обикновено спокойният Кадгар да търси думи и не успя да сподави смеха си. Фейол също се засмя, и то по такъв добродушен начин, че скоро самият Кадгар се присъедини към тях.

— Достатъчно, момко — каза накрая Фейол и вдигна ръка. — Не те виня за изблика. Лорд Лотар наистина бе умело подмамен в този капан. Но трябва да призная, че аз самият също подкрепих това решение. Вие сте почтен човек, сър, и вярвам, че сте най-добрият избор за командир на Алианса. Поне аз ще се чувствам по-спокоен, знаейки, че вие ще планирате битките и ще водите войските ни.

— Благодаря ви, отче.

Лотар не беше религиозен човек, но изпитваше особено уважение към Църквата на Светлината и това, което бе видял от Фейол досега, искрено го впечатли. Топлите и хвалебствени слова на архиепископа го смутиха, но освен това го изпълниха и с гордост.