Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 32

Лотар наблюдаваше дискусиите едновременно с удивление и ужас, клонейки повече към второто, понеже все по-често се налагаше да се включва в споровете. На няколко пъти беше призован като експерт по въпросите, свързани с орките. След това бяха поискали да се изкаже от позицията на външен човек. Няколко пъти дори бяха оставили решението на него, отбелязвайки хитро, че неговият род произлиза от първите владетели на тези земи и той би трябвало да има някакво древно право на глас. Лотар невинаги можеше да разбере дали му се подиграват или му оказват почит, и разбираше, че някои крале искат нещо от него, но това нещо се менеше всеки миг. Той щеше да е много щастлив, когато всички дискусии приключат и ще може да се върне при бежанците от Стормуинд, за да се опита да събере колкото се може повече воини, които да допринесат за мощта на армията.

Докато чакаше крал Теренас да внесе ред за сутрешния съвет, Лотар осъзна, че останалите крале го наблюдават изключително внимателно. А някои, като Тролбейн, дори го правеха напълно открито. Други, като Перинолд и Греймейн, бяха по-сдържани и само от време на време му хвърляха по някой разсеян поглед. Лотар не беше сигурен какво става, но нещо не му харесваше.

— Значи всички сме тук? — запита Теренас, въпреки че отговорът беше очевиден. Кралят на Лордерон не пропускаше нищо. — Много добре. Е, всички сме съгласни, че времето е от голямо значение, ако искаме с обединени сили да посрещнем Ордата, когато стигне до тук. И всички сме съгласни по отношение на посоката ни на действие?

Всички монарси кимнаха, което изненада и още повече разтревожи Лотар. Те продължаваха да спорят, когато той се предаде и се оттегли в стаята си късно миналата вечер. Кога са постигнали съгласие и какво са решили? Но следващите думи на краля отговориха ясно на тези въпроси и кръвта на Лотар се смрази.

— Тогава обявявам основаването на Алианса на Лордерон! Ще се борим като единна нация, както много отдавна са направили предците ни от империя Арати.

Всички кимнаха и Теренас продължи.

— И напълно логично следва командирът да произлиза от този древен благороден род. Ние, кралете на Алианса, обявяваме Лорд Андуин Лотар, Първи рицар на Стормуинд, за наш Върховен командир!

Лотар се взря в Теренас, който му смигна.

— Това бе единственото решение — обясни спокойно кралят на Лордерон, с тих глас, който само Лотар можеше да чуе. — Всеки от кралете искаше да поеме контрола и по никакъв начин нямаше да позволи друг крал да заеме тази позиция. Ти не си крал, затова те няма да решат, че получаваш специално отношение, а кръвта ти е достатъчно благородна, за да не се обидят от това, че са лишени от власт.