Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 31

Лотар прекара останалата част от деня да убеждава всички, че единственото решение бе обединението на армиите. За щастие, Теренас веднага се съгласи, както и Тролбейн, а Праудмуър имаше нужда от малко допълнително придумване. Но Перинолд и Греймейн оказаха по-сериозна съпротива. Лотар не се изненада от отношението на Перинолд. Той познаваше подобни личности в Стормуинд — лицемерни, подкупващи и досадни, мислещи единствено за себе си, независимо от цената. И в повечето случаи тези хора се оказваха страхливци. Перинолд вероятно се страхуваше от битка и прехвърляше честта на подчинените си, които без съмнение бяха по-смели от него.

Греймейн обаче изненада Лотар. Човекът определено имаше вид на воин с мощно телосложение и тежка броня. Той не отказа да се бие, но бързаше да предложи други начини за решаване на проблема всеки път, щом разговорът се обърнеше в посока за вероятна война. И Перинолд, разбира се, настояваше всеки друг вариант да бъде подробно обсъден. Чак след като Праудмуър и Тролбейн обвиниха Греймейн в малодушие, едрият мъж се съгласи, че единственият подходящ ресурс бе армията.

Вторият ден мина по подобен начин. Поне се бяха примирили с идеята за неизбежна война, но сега възникнаха въпроси, свързани с логистиката и сътрудничеството. Кои армии щяха да осигурят войските, къде щяха да се позиционират, как щяха да бъдат снабдявани — подробности, за които Лотар се бе грижил с години, но само за една армия. Сега трябваше да мислят за пет, без да броят оцелелите от Стормуинд, които можеха да призоват, и всеки крал имаше свои идеи и методи.

И, разбира се, най-големият въпрос бе свързан с командването. Явно всеки крал имаше причини да смята, че трябва да поеме командването на обединената армия. Теренас подчерта, че Лордерон е най-голямото кралство с най-многобройните войски и освен това именно той бе призовал всички останали. Тролбейн твърдеше, че притежава най-голям военен опит и, съдейки по грубия му вид, Лотар му вярваше. Праудмуър изтъкна мощта на военноморския си флот и значението на корабите за транспортирането на войските и запасяването им. Греймейн бе владетел на най-южното кралство и очевидно смяташе, че той трябва да командва, тъй като неговите земи първи щяха да посрещнат ударите на Ордата, ако тя все пак се придвижва по суша… А това дори не беше така, защото Стромгард всъщност беше първата спирка по пътя на Ордата към Каз Модан до Дън Модр и т.н. Перинолд твърдеше, че физическата сила не е достатъчна и командирът трябва да е интелигентен, мъдър и предвидлив — все качества, които той притежава в изобилие.

Следваха и двамата, които не бяха крале, но все пак лидери по право. Архиепископ Фейол, чиито последователи включваха повечето хора от всички кралства, и Архимаг Антонидас, който все пак управляваше град, но чиито хора притежаваха сила, равняваща са на мощта на всяка една армия. За щастие и двамата — ниският и приветлив мъж и височкият и строг маг — не проявяваха никакъв интерес към командването на армия. И двамата имаха умерено влияние, което упражняваха, за да фокусират кралете върху факта, че Ордата ще дойде независимо дали ще ги чака армия или не, а също и да им напомнят, че армия без командир е напълно безполезна, независимо от числеността й.