Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 30

Вождът на клана Блек Туут Грин се засмя.

— Всички, които ни видяха, са мъртви.

— Много добре.

Двамата вдигнаха поглед към приближаващия тролски главатар. Той изглеждаше по същия начин като последния път, когато го видяха и Дуумхамър разбра от изражението му, че той също помни срещата им.

— Ваши воини спасиха нас — каза признателно горският трол, пристъпи към Дуумхамър и кимна, поздравявайки го като равен. — Бяха твърде много, да, и използваха факли да ни задържат.

Дуумхамър кимна.

— Радвам се, че успях да помогна на другари воини — каза той. — Щом чух, че са ви заловили, веднага изпратих отряд.

Зул’джин се усмихна.

— Ваш водач изпратил теб?

— Сега аз съм водачът — отвърна Дуумхамър и също се усмихна.

Тролът се замисли.

— Ваша Орда още иска да владее света, да? — попита накрая той.

Дуумхамър кимна, без да отговори.

— Тогава ние помогне вас — заяви Зул’джин след кратка пауза. — Както вие помогна нас. Сега съюзници.

Той протегна ръка.

— Съюзници.

Дуумхамър стисна ръката му. Съзнанието му вече преливаше от идеи за нови възможности. За троловете и Ордата, а с новите сили, които Зулухед щеше да подчини на орките, нищо нямаше да може да застане на пътя им.

Пет

Два дни след първата среща Лотар отново стоеше в тронната зала заедно с владетелите на континента. Кадгар отново го придружаваше и Лотар се радваше на присъствието на младежа. Теренас бе вежлив домакин и добър човек, както и някои от другите монарси, но младият магьосник бе единственият от Азерот, когото Лотар познаваше. Макар че младежът не беше родом от Стормуинд, присъствието му напомняше на Лотар за дома.

Дома. Мястото, което вече не съществува. Лотар знаеше, че някой ден ще трябва да приеме този факт. Но засега все още му се струваше нереално. Той продължаваше да очаква да се обърне и да види засмения Лейн, да погледне нагоре и да види двойка грифони, или да чуе познатите звуци от трениращи мъже в двора. Но всичко това вече бе изгубено. Другарите му бяха мъртви. Домът им бе завладян. И той се закле да попречи над тази земя да възцари мрак, дори това да му коства живота.

А сега си мислеше, че по-скоро би му коствало разсъдъка. Лотар никога не бе проявявал особено търпение по отношение на политиката и с удивление бе наблюдавал как Лейн години наред умиротворява този и онзи благородник, решава спорове, предотвратява конфликти, без нито веднъж да предпочете едната страна пред другата или да си позволи да намесва личните си интереси в държавните дела. Лейн многократно му беше казвал, че всичко е игра — игра на разпределяне на влияние и хитри маневри. Никой не печелеше наистина и целта бе просто да се поддържа възможно най-силната позиция за възможно най-дълго време.

Съдейки по това, което Лотар бе виждал, монарсите на този континент бяха експерти в тази игра. И това, че бе принуден да преговаря с тях, уж като равен, направо го подлудяваше.

След обяда на първия ден всички се бяха върнали в тронната зала, за да продължат дискусията си. Изглежда всички, дори онзи твърде мазен Перинолд, бяха приели вероятността Ордата да дойде до тук. Сега въпросът бе какво да направят по този въпрос.