Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 147

Лицето му бе по-малко набръчкано от това на Мурадин, но имаше сходни черти и същата брада.

— То’а е брат ми Бран — представи го Мурадин.

— Ще последваме остатъка от Ордата — отвърна Лотар. — Елиминирахме много от тях, както по вода, така и на сушата, но искаме да довършим и останалите и да сложим край на войната.

Братята се спогледаха.

— Ний ше ви придружим — заяви Мурадин. — Мно’о от нашите ше останат в планините, за да си възвърнем древните крепости. Тря’а се уверим, че в Каз Модан ня’а да остане ни един орк.

Той се усмихна широко.

— Ама ше доведем няколко младежи в Алианса ви, за да сме сигурни, че тия орки ня’а притесня’ат никого повече.

— Помощта ви е добре дошла — каза сърдечно Лотар.

Той беше срещал джуджета един-два пъти в Стормуинд и винаги се удивяваше от силата и издръжливостта им. И, ако тези Бронзбиърд са толкова добри бойци, колкото братовчедите си Уайлдхамър, може да се окажат особено ценно допълнение към армията.

— Мно’о добре. Ше изпратим някой да информира брат ни и да ни настигне с провизии — Мурадин метна на рамо секирата си и се огледа. — Накъде е тръгнала Ордата?

Лотар се обърна към Кадгар, който се усмихна доволно. После сви рамене и посочи на юг.

— Поели са към Блекрок Спайър — заяви Кърдран, скачайки от грифона си близо до мястото, където Лотар и лейтенанта му седяха около огъня.

С тях бяха и други джуджета Уайлдхамър, които бяха дошли да докладват.

— Блекрок Спайър? Сигурен ли си? — попита Мурадин.

Туралиън беше забелязал, че Уайлдхамър не се спогаждат особено добре с Бронзбиърд. Не, това не беше съвсем така. Те бяха като едни вироглави деца, мислеше си той, обичаха се, но не пропускаха възможност да се заядат или изфукат.

— Разбира се, че съм сигурен! — сопна се Кърдран, а Скай’рий изграчи предупредително зад него. — Проследих ги все пак, нъл’? — на лицето му светна закачлив поглед. — Или предпочиташ да се увериш с очите си?

Мурадин и Бран стояха до него и пребледняха, отстъпиха назад, а Кърдран се изсмя злорадо. Джуджетата Бронзбиърд обичаха да летят толкова, колкото Уайлдхамър да се спускат под земята, което значеше точно никак.

— Блекрок Спайър — замисли се Лотар. — Това е крепостта на върха на планината, нали?

Останалите кимнаха.

— Стабилна позиция — призна той. — Околността им дава много преимущества, крепостта е здрава и лесно може да се отбранява от съседните планини, вероятно могат да контролират и проходите.

Той поклати глава.

— Който и да е водачът им, определено знае какво прави. Няма да ни е лесно.

— М-да, и мястото е прокълнато — добави Мурадин.

— Тъй е — продължи джуджето, когато всички се обърнаха към него, а Туралиън забеляза, че Бран и Кърдран кимат утвърдително. — Наш’те Тъмни Железни брат’чеди… — той спря, за да се изплюе от лошия привкус на самото им име — са построили тая крепост, но сега там, под повърхността, живее нещо мно’о по-тъмно.

Той и останалите джуджета потръпнаха.

— Ако там има нещо друго, явно не пречи на орките — отбеляза Лотар. — Ако се прикрият там, ще ни е трудно да пробием защитата им.