Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 145

— А елфите поеха обратно към Куел’Талас, за да го прочистят — допълни Туралиън. — Орките може и да са напуснали горите, но троловете все още бродят из дърветата там.

Той се усмихна, спомняйки си за отношението на Алериа и вида й към горските тролове.

— Не бих искал да съм на тяхно място, когато рейнджърите отново ги подгонят — той се огледа. — Но къде са Утър и паладините?

— Изпратих ги в Лордерон — отговори Лотар, пресуши манерката с виното и я хвърли настрани. — Те ще се погрижат за безопасността на региона и после ще ни последват.

Той се усмихна леко.

— Утър може да се разсърди, ако не му оставим нещо за убиване.

Туралиън кимна, представяйки си как би реагирал жаркият паладин, ако разбере, че е пропуснал края на войната. И макар че орките все още бяха многобройни, войната като че ли клонеше към своя край. Той си мислеше, че орките ще бъдат разгромени при Столицата, но по-голямата част от армията им се оттегли и всичко се промени. Сега Ордата се смаляваше и ставаше все по-отчаяна.

— Може да се опитат да се укрепят в Каз Модан — предположи Кадгар, но Туралиън поклати глава. И със задоволство забеляза, че Лотар реагира по същия начин.

— В този случай ще трябва да се изправят срещу джуджетата — поясни Командирът. — Все още не са завладели Айрънфордж, а джуджетата сигурно изгарят от нетърпение да получат шанс за отмъщение и да освободят планините си.

— Трябва да им го дадем — предложи Туралиън и замълча, за да получи пълното внимание на Лотар и Кадгар. — Може да се насочим към Айрънфордж, ако самите орки не отиват натам. Ездачите на грифони ще ни информират за движението на Ордата. Ако освободим джуджетата, те ще пазят планините и няма да допускат орките да се върнат насам. Освен това ще заличат всички орки, които все още се крият в планините.

Лотар кимна.

— Добър план — каза той с усмивка. — Информирай отрядите, на сутринта потегляме.

Той се изправи и бавно се изпъна.

— А аз имам нужда от сън — заяви той с леко раздразнение. — Пътят беше дълъг и вече не съм толкова млад.

Но преди да се оттегли, той погледна сериозно към Туралиън.

— Много добре си се справил, докато ме нямаше — каза той. — Точно както си знаех.

Лотар замълча, а по лицето му преминаха едновременно мъка и уважение.

— Лейн — каза тихо той. — Напомняш ми на него. Имаш неговия кураж.

Туралиън зяпна, без да може да отвърне. Когато възрастният воин се оттегли, Кадгар пристъпи към него.

— Явно все пак успя да заслужиш уважението му — подразни го магьосникът.

Той знаеше колко много Туралиън цени мнението на командира си и как се бе притеснявал, че може да се провали като командир на Алианса.

— Млъквай — отвърна разсеяно Туралиън и леко го сръчка.

Но продължи да се усмихва, докато разстилаше постелята си, свлече се върху нея и затвори очи, надявайки се да успее да си почине, преди отново да потегли на път.