Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 146

* * *

— Атака! — извика Лотар.

Той бе извадил огромния си меч и златните му руни уловиха слънчевите лъчи, когато всички се засилиха по широкия път, извиващ се около заснежения планински връх. Близо до върха скалата бе изчистена и загладена под формата на масивна стена, а в най-високите й част бяха изсечени прозорци. Вградени в стената, до която водеха няколко стъпала, се извисяваха величествени порти, които бяха високи поне петнадесет метра, а върху тях бе изваян образът на славно джудже-воин. Над портите се издигаше прекрасна арка, върху която бе гравиран образът на тежка наковалня. Входът към Айрънфордж бе абсолютно поразителен.

Тежките порти бяха плътно затворени, разбира се, и не се виждаха други входове или пролуки, но това не спираше орките да продължават да блъскат както портите, така и скалите около тях в отчаяните си опити да пробият древните защити на джуджетата.

И точно към тези орки се бяха насочили Лотар и хората му сега, достигайки до края на пътя, който ги изведе до широката заснежена тераса пред онези величествени порти. Изненадани, орките се разтичаха. Те бяха толкова заети с борбата си със скалите и ветровете, които бушуваха около планинския връх, че дори не бяха чули наближаващите войски на Алианса. Сега отчаяно се опитваха да насочат оръжията си срещу новата заплаха, но първата редица орки бе покосена още преди да успее да се обърне към нападателите си.

— Не ги изпускайте! — извика Лотар, отсичайки ръката на един орк, а после преряза друг през корема. — Притиснете ги към скалите!

Мъжете вдигнаха щитове и се насочиха напред, използвайки мечове и копия, за да отстранят всеки орк, който се опита да разкъса редицата им. В същото време със задоволство изтикваха враговете си към зданието, което допреди малко се опитваха да пробият.

Но, както се надяваше Лотар, джуджетата бяха добре подготвени. Само с един слаб стон гигантските черни порти се отвориха и от тях се изляха ниски, набити и тежко бронирани воини, размахващи секири, чукове и пищови. Те се нахвърлиха върху орките в гръб, вляха се между тях и хората и много бързо орките бяха повалени.

— Големи благодарности — заяви едно от джуджетата, обръщайки се към Лотар. — Аз съм Мурадин Бронзбиърд, брат на крал Магни. Джуджетата от Айрънфордж са ви задължени.

Гъстата му брада съответстваше на името му, а секирата му бе нащърбена от много битки.

— Андуин Лотар, Командир на Алианса — представи се Лотар и протегна ръка.

Мурадин я стисна здраво, точно както се очакваше.

— Радваме се да помогнем. Целта ни е да прочистим цялата земя от Ордата и влиянието й.

— Да, точно тъй тря’а — съгласи се Мурадин, кимайки. После се намръщи. — Алианса? Вий сте ни изпратили ония съобщения преди няколко месеца, от Лордерон?

— Така е.

Лотар осъзна, че крал Теренас е изпратил вестоносци и тук, а не само в Куел’Талас. Явно кралят на Лордерон не е искал да пропусне възможност за съюз.

— Трябваше да се обединим за тази обща цел.

— И накъде ше се насочите се’а? — запита второ джудже, което се бе приближило достатъчно, за да чуе разговора.