Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 144

Той кимна.

— Каквото и да се случи, ти поне върна честта на хората ни.

Дуумхамър кимна и изведнъж се изпълни с чувство на уважение и дори обич към едноокия вожд, към когото винаги бе изпитвал страх и неприязън. Той винаги бе смятал Килрог за брутален див воин, който се интересува по-скоро от слава, отколкото от чест. Вероятно през всичките тези години е грешал за него.

— Благодаря — отвърна накрая той.

Нямаше какво повече да си кажат и Дуумхамър се обърна и се насочи към клана си. Трябваше да раздаде заповедите си и отново да поеме на път. Може би за последно.

Двадесет

— Туралиън!

Туралиън вдигна поглед, но не вярваше на ушите си. Но ето че към него се задаваше едър мъж, облечен в пълна броня. Златният лъв, символ на Стормуинд, проблясваше върху очукания му щит, а дръжката на огромния му меч стърчеше над едното му рамо.

— Лорд Лотар?

Изумен, Туралиън се изправи от мястото си до огъня и се вторачи в Закрилника на Стормуинд, Командир на Алианса, който яздеше към него. Мъжът слезе от коня си и го потупа по рамото.

— Радвам се да те видя, момко! — в гласа му прозвуча искрена обич. — Те ми казаха, че ще те открия тук!

— Кои са те?

Туралиън се огледа, все още объркан от внезапната поява на командира си.

— Елфите — отвърна Лотар, свали шлема си и потърка голото си теме.

Той изглеждаше уморен, но доволен.

— Натъкнах се на Алериа, Терън и останалите, когато поех на север. Те ми разказаха какво се е случило в Столицата и че си повел хората ни насам по следите на остатъка от Ордата. — Той го хвана за раменете. — Добра работа, човече!

— Получих огромна помощ — запротестира Туралиън, доволен, но смутен от похвалата. — А и честно казано, не съм съвсем сигурен какво точно се случи.

Той и Лотар седнаха, а командирът с радост прие храната и виното, които Кадгар му поднесе. Туралиън започна разказа си. Както всички, той също бил изненадан, когато по-голямата част от Ордата отстъпила от Столицата и поела бързо на юг. После получил доклад от Праудмуър за морската битка и резултатите от нея.

— Останалата част от Ордата не беше достатъчно силна, за да продължи битката с нас, особено след като крал Теренас ги атакуваше всеки път, когато се доближаха до градските стени — заключи той. — Водачът им явно го е осъзнал. Затова отстъпиха. И оттогава ги преследваме.

— Може да е чакал онези орки да се върнат от морето — отбеляза Лотар, дъвчейки парче сирене. — Щом не са се появили, явно е разбрал, че има някакъв проблем.

Той се усмихна широко.

— Освен това, проходите през планината не са им позволявали нито възможност за бягство, нито повече подкрепления.

Туралиън кимна.

— Значи си чул за Перинолд?

— Да — Лотар помръкна. — Никога няма да мога да разбера как може човек да се обърне срещу собствената си раса. Но благодарение на Тролбейн вече няма нужда да се тревожим за Алтерак.

— А Хиндерланда? — попита Кадгар.

— Прочистен е от орки — отвърна Лотар. — Отне ни известно време да ги открием всичките. Някои си бяха изкопали хралупи дълбоко под земята и лесно се скриваха, когато ги погвахме, но накрая ги открихме и тях. Джуджетата Уайлдхамър, разбира се, все още наблюдават района.