Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 143

— Не можем да се бием с тях. Не и с всичките си сили.

Дуумхамър се вторачи в Килрог, докато по-възрастният вожд клатеше глава, а изражението му бе навъсено и решително.

— Какво? Защо не? — попита Дуумхамър.

— Заради джуджетата — отсече Килрог.

— Джуджетата ли?

Отначало той помисли, че вождът говори за ездачите на грифони, но Еъри Пийк беше далеч от тук. Явно ставаше дума за джуджетата, които живееха в тези планини.

— Но ние разбихме армиите им и ги прогонихме от цитаделите им.

— Да, но с едно изключение — поправи го Килрог, вдигайки поглед към Дуумхамър и се взря в него както със здравото, така и с мъртвото, белязано око. — Не успяхме да пробием Айрънфордж и при всеки следващ опит губех много ценни воини.

— Тогава го оставете — настоя Дуумхамър. — Сега нямаме нужда от него. Трябва да се върнем при човеците, преди да прекосят наземните мостове и да ни приклещят от тази страна на пролива. Щом ги унищожим, ще се върнем към Айрънфордж и ще го разбием. Ще оставим наши стражи тук и ще продължим отново на север, за да довършим завоеванията си тук.

Но Килрог поклати глава.

— Джуджетата са твърде опасни, за да ги оставим зад гърба си — настоя той. — През последните месеци се бих с тях много пъти и те уверявам, че ако им обърнем гръб, ще се изсипят от крепостта си и ще ни покрият като разгневени оси. Всеки път, когато разбивахме някоя тяхна цитадела, оцелелите бягаха към Айрънфордж. Мога само да гадая колко надълбоко се разпростира градът, но цялата нация на джуджетата се спотайва там и чака шанса си за отмъщение. Ако не пазим това място и не ги държим затворени тук, ще трябва да се изправим не срещу една армия, а срещу две.

Дуумхамър закрачи, замислен. Той имаше доверие на преценката на Килрог, но тя означаваше, че няма да има достатъчно воини, с които да се изправи срещу Алианса с надеждата да победи. Трябваше да продължи по друг път.

— Остани тук — каза накрая той. — Запази колкото воини са ти нужни, за да удържате джуджетата и човеците. Аз ще продължа към Блекрок Спайър, където ще можем да се отбраняваме по-успешно.

После се загледа в по-възрастния вожд.

— Ако можете, елате после при нас. Може да изненадате човеците в гръб. А може и още от нашите да се появят или от небето, или от Тъмния портал — Дуумхамър изправи рамене. — Но Блекрок Спайър е нашето укрепление. Ако не можем да победим човеците там, няма да можем да го направим на никое друго място и войната е загубена.

Килрог кимна. За миг се загледа във Военачалника на Ордата и после проговори с такъв благ глас, какъвто Дуумхамър никога не бе чувал от посивелия оркски вожд.

— Ти взе правилното решение — каза му Килрог. — Аз също съзнавам сериозността на предателството на Гул’дан. Той щеше да ни върне обратно към времето преди построяването на Портала, когато бяхме подивели от гняв, глад и отчаяние.