Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 142

— Човеци! — извика оркският разузнавач, падайки на колене от изтощение. — На изток от нас!

Дуумхамър се вторачи в него.

— На изток? Сигурен ли си?

Нямаше нужда умореният орк да кима утвърдително, за да разбере, че не лъже. Но защо им бе на хората да се движат източно от тях, след като ги бяха преследвали неотлъчно през целия път, а Лордерон се намираше на северозапад от тук?

И изведнъж си спомни. Хиндерланда. Той бе отделил един клан, който трябваше да остане там и да разсейва човеците, докато останалите продължиха към Куел’Талас. Примамката имаше резултат и човеците бяха оставили половината си войски там, за да прочистят горите от орките. Явно тези войници така и не бяха стигнали навреме до Столицата и сега се насочваха към тях от изток. Това означаваше, че при малко невнимание двете армии на Алианса могат да заклещят орките помежду си и да унищожат надеждата им за бягство, камо ли за победа.

— Колко са? — попита той разузнавача, който тъкмо отпиваше вода от манерката си.

— Стотици, може би и повече — отговори оркът замислено. — А някои са и тежковъоръжени.

Дуумхамър се намръщи и се извърна, размахвайки чука си в опит да потуши гнева си. Проклети да са! Толкова много войници на Алианса могат да нанесат сериозни щети на хората му, особено с онази кавалерия по петите им. А той беше все още на няколко дни път от Каз Модан. Също така не бяха видели и следи от ездачите на дракони или другите си събратя.

Дуумхамър нямаше избор. Той вдигна поглед и видя Тарбек.

— Ускорете крачка — заповяда той на лейтенанта си. — Пълен напред и никакви почивки. Трябва да стигнем до Каз Модан възможно най-бързо.

Тарбек кимна и побърза да предаде заповедта на останалите, а Дуумхамър изръмжа след него. Бягането прекалено много наподобяваше поражение и той мразеше дори да си помисля за него. Но сега не можеше да рискува с открита битка. Трябваше първо да се свърже с клана Блийдинг Халоу. После щеше да може да се върне и да посрещне възстановената армия на Алианса при равни условия.

* * *

— Там! — посочи Тарбек и Дуумхамър кимна, виждайки вече приклекналия на скалите оркски разузнавач.

— Поздрави, Дуумхамър! — провикна се разузнавачът, изправи рамене и вдигна високо секирата си в знак на поздрав. — Блийдинг Халоу ви приветства с добре дошли в Каз Модан!

— Благодаря — извика Дуумхамър, вдигайки черния си чук, за да може разузнавачът да го разпознае от далеч. — Къде са Килрог и останалите?

— Вдигнахме лагер в долината насред планината — отвърна разузнавачът, скачайки по-надолу, за да разговарят по-добре.

— Ще изтичам да предупредя за пристигането ви.

После вдигна поглед и Дуумхамър разбра, че оглежда прииждащите зад гърба му воини.

— Къде е останалата част от Ордата?

— Повечето са мъртви — отвърна рязко Дуумхамър. Той оголи бивниците си, а разузнавачът се сепна. — А силите на Алианса са по петите ни. Предай на Килрог да подготви хората си за битка.

Разузнавачът като че ли искаше да зададе друг въпрос, но замълча. Отдаде чест, обърна се към скалата и бързо се скри зад върха й. Дуумхамър кимна. Поне щеше да разполага с хората на Блийдинг Халоу за следващата битка с човеците. Килрог беше умен стар орк, все така мощен, въпреки годините си, а кланът му беше яростен и войнствен. Срещу Блекрок и Блийдинг Халоу хората на Алианса нямаше да удържат.