Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 141

Алианса също не се забави да се възползва от внезапния обрат. Когато Блекхенд поведоха клана си настрани, човеците веднага започнаха да прииждат по моста, покосиха останалите оркски защитници и се изсипаха на бойното поле. Орките се оказаха приклещени между кавалерията и пехотата от едната страна и защитата на града — от другата. И нямаше изгледи да получат подкрепление. Щяха да минат дни, дори седмици, преди останалата част от Ордата да се върне, точно както твърдеше Тарбек, и то, при положение че успееше да се справи с Гул’дан и огрите му, и каквато друга защита си беше осигурил за измяната. Воините, които бяха хванати в капан в планините, вече бяха смятани за мъртви или убити от човеците, които са превзели проходите им. Битката остана в ръцете единствено на орките, които се намираха пред градските стени.

Затова Дуумхамър нареди да отстъпят. Той се надяваше да срещнат някой друг клан по пътя си, но поне драконите трябваше вече да са пристигнали. Със сигурност нещо се беше объркало. И той винеше изцяло Гул’дан за това. Дори уорлокът да не беше убивал лично воините на Ордата, предателството му накара Дуумхамър да раздели войските. Беше принуден да го направи. Той се бе заклел на духовете на предците, че няма да позволи на орките да продължат по пътя, по който бяха поели. Той щеше да използва всички възможни средства, за да се бори с покварата, с жаждата за кръв и постоянни зверства. Победата във войната не бе от значение. Оцеляването им нямаше да значи нищо. Без чест те бяха просто животни, по-нисши дори от животни, защото имаха потенциал да бъдат много повече, имаха благородна история, а бяха захвърлили всичко заради кръв, битки и омраза. Ако беше позволил на Гул’дан да избяга безнаказано, щеше да е виновен, че е разрешил и дори поощрил подобно себелюбие и така щеше да е донякъде отговорен за по-нататъшното падение на цялата раса.

Сега поне можеше да каже, че е направил всичко по силите си. Той бе защитил честта си, а с това и честта на цялата Орда. Орките можеше да бъдат победени от човеците, но щяха да паднат горди, на крака и с оръжия в ръце, а не плачещи и превити.

Овен това, войната още не беше свършила. Той беше повел воините си на югоизток, а не югозапад. Там се намираше Каз Модан — между Лордерон и Азерот. Това беше домът на джуджетата и сега те маршируваха към него. Джуджетата се бяха оказали силни противници, но техните планински крепости паднаха под ударите на Ордата — всички, с изключение на града Айрънфордж. Дуумхамър беше оставил там Килрог Дед-ай и клана му Блийдинг Халоу, за да наглежда работата в мините, благодарение на която се сдобиваха с кораби. Ако успееше да стигне до там и да обедини силите си с Килрог, орките щяха да увеличат силата си достатъчно, за да се изправят отново срещу Алианса и да го довършат. Битките щяха да са по-тежки и завоеванията им щяха да отнемат повече време, но все още можеха да покорят този континент и да построят домове за семействата си. Но само ако нещо не се обърка.