Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 140

Съвсем изтощен и задъхан, мъжът изохка и пребледня.

— Говори!

— Лорд Перинолд… ни изпрати — успя да изломоти мъжът. — Ние… ги поведохме… към корабите им. Заповядаха ни… да им помогнем… с каквото можем.

— Предател!

Праудмуър извади камата си и я опря в гърлото на мъжа.

— Заговорничите с Ордата! Трябва да те изкормя като риба и да хвърля вътрешностите ти в морето!

Той натисна леко камата и видя тънката червена линия, която острието остави по кожата на мъжа. Но после се отдръпна от него и се изправи на крака.

— Такава смърт е твърде хубава за теб — заяви Праудмуър и прибра камата си. — Трябваш ми жив, за да свидетелстваш за измяната на Перинолд.

Той се обърна към най-близкия моряк.

— Вържете го и го хвърлете в ареста. И потърсете други оцелели. Колкото повече доказателства имаме, толкова по-бързо Перинолд ще увисне на въжето.

— Да, сър!

Моряците отдадоха чест и се заеха със задачите си. Отне им още един час, за да се уверят, че във водата няма повече оцелели. Бяха открили още трима мъже и всичките потвърдиха думите на първия. Във водата продължаваха да плуват множество орки, но тях ги оставиха да се удавят.

— Потегляме към Саутшор — каза Праудмуър на кормчията, след като и последният предател от Алтерак се качи на борда. — Ще се присъединим отново към армията на Алианса и ще докладваме за успеха си и измяната на Алтерак. Отваряйте си очите за онези оркски кораби, които успяха да избягат.

После се обърна и се насочи към каютата си, където най-накрая можеше да се отдаде на скръбта си. А след това щеше да напише писмо до съпругата си, за да я извести за загубата на първия им син.

Деветнадесет

— Няма да дойдат.

Младият Тарбек се обърна, сепнат от внезапното изказване на вожда си.

— Какво искаш да кажеш? — попита той.

Дуумхамър се намръщи.

— Останалата част от Ордата няма да дойде.

Тарбек се огледа.

— Но ти ги изпрати чак на другия край на Голямото море — отбеляза внимателно той, стараейки се да не разгневи висшестоящия. — Ще са им нужни дни, за да се върнат.

— Те имат дракони, глупако! — Дуумхамър вдигна юмрук, удари Тарбек в лицето и го запрати назад. — Ездачите на дракони трябваше да пристигнали преди няколко дни, за да ни информират за напредването на войските! Нещо се е случило! Флотът го няма, заедно с по-голямата част от хората ни!

Тарбек кимна и потърка бузата си, но не каза нищо. Нямаше нужда. Дуумхамър знаеше какво мисли заместникът му — ако не беше изпратил клановете след Гул’дан, сега нямаше да имат такъв проблем.

Дуумхамър изскърца със зъби. Защо никой друг не можеше да осъзнае причините за решенията му? През последните няколко дни беше срещал същия този поглед у всички останали орки, още откакто заповяда оттеглянето от Столицата. Портите вече бяха започнали да се пропукват и се поддаваха с всеки следващ удар на тарана. Градската защита отдавна бе изчерпала запасите си от олио и ги заливаше само с гореща вода. Всички сили на Алианса бяха отблъснати на другата страна на езерото. Много малко им оставаше да победят! Още ден, най-много два и градът щеше да се пропука. А той отпрати армията, оставяйки твърде малко хора, които да довършат битката тук.