Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 135

— Гул’дан вече не е заплаха за нас — каза Ренд, изправяйки се на крака, и някак си бе напълно убеден в това.

Каквото и да се е надявал да открие тук, явно бе намерил единствено смъртта си. А Ренд се надяваше да е била бавна и мъчителна. И беше почти сигурен, че е била точно такава.

— Какво ще правим сега? — попита Мейм, обръщайки се с гръб към храма.

— Ще се върнем при Дуумхамър — заяви Ренд. — Все още ни предстои война и сега поне няма да се тревожим за предателите, които подриват силите ни. Нека се опита да ни вини, ако иска.

Двамата братя се насочиха към брега, където ги чакаха корабите им.

Осемнадесет

— Готови ли сме?

— Готови сме, сър.

Делин Праудмуър кимна, без да отделя очи от гледката отвъд десния борд.

— Много добре. Всички да заемат места. Ще атакуваме веднага, щом влязат в обсег.

— Да, сър.

Старши кормчията отдаде чест и се обърна към масивната месингова камбана, която висеше до щурвала. После даде сигнал, прозвънявайки два пъти. Праудмуър веднага дочу тропота на тичащи мъже, които хвърляха въжета и бързо заемаха позиция на флагманския кораб. Той се усмихна. Обичаше реда и точността и екипажът му го знаеше. Той лично бе избрал всеки един от тях и никога досега не бе плавал с по-добра група мъже. Не че някога щеше да го признае гласно, но те си знаеха.

Праудмуър насочи отново внимание към морето, оглеждайки вълните и небето. Вдигна малкия си бинокъл и надникна през него, търсейки дребните тъмни форми, които вече беше забелязал. Ето там. Сега вече бяха значително по-големи и можеше ясно да ги разграничи, докато преди изглеждаха просто като заострени фигурки. Той знаеше, че постовият на марса ги вижда още по-добре и предполагаше, че до десетина минути формите безспорно ще се превърнат в кораби.

Оркски кораби. Флотилията на Ордата, по-точно.

Праудмуър удари крака си в дървения парапет, което бе единственият външен признак за вълнението му. Най-накрая! Той мечтаеше за този шанс, откакто започна войната. Почти подскочи, когато получи новината от сър Туралиън, че Ордата се е насочила към Саутшор и едва сдържа вълнението си, когато постовите моряци потвърдиха, че оркските кораби са в Голямо море.

Те докладваха още и че орките са разделени на две групи. Първата е отплавала, а втората е тръгнала след нея по-късно. Не беше ясно дали просто са бързали прекалено много, за да се координират правилно, или втората група всъщност е преследвала първата. Възможно ли бе да има и оркски бунтовници? Праудмуър не знаеше, а и не го интересуваше особено. Нямаше никакво значение накъде отиваха или какво правеха. Важно бе само това, че сега оркските кораби се връщаха и отново плаваха в Голямо море в посока Лордерон. И така идваха право в ръцете му.

Вече можеше да ги види без бинокъл. Движеха се бързо, въпреки че нямаха платна. Той беше виждал оркски кораби отблизо и се дивеше на многобройните им пейки за гребци, както и на скоростта, която постигаха, когато всички мощни орки гребяха в унисон. Разбира се, скоростта им бе за сметка на маневреността. Неговите собствени кораби можеха буквално да обикалят в кръг около оркските съдове. Но той нямаше намерение да се фука точно сега. Морските битки бяха изключително сериозно нещо и Праудмуър възнамеряваше да потопи оркската флотилия възможно най-бързо и ефективно.