Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 137

Дерек Праудмуър, който стоеше до кормчията си, също погледна нагоре.

— Какво е това? — обърна се той към постовия, но човекът се беше изкачил до марса и явно бе твърде шокиран, за да отговори.

Дерек се уплаши, че морякът може би получава някакъв пристъп, грабна най-близкото въже и се изкачи до централната мачта. От там се прехвърли на основния такелаж и се придвижи до главния стълб, на който се намираше марсът.

— Джерард? — извика той, поглеждайки към моряка, който се бе свил там. — Добре ли си?

Джерард вдигна насълзени очи, но поклати глава и се сви още по-силно.

— Какво има?

Дерек се изкачи до горе, прехвърли се в марса и клекна до моряка. Той познаваше Джерард от години и му имаше пълно доверие. И сега с очите си виждаше, че на моряка не му е прилошало. Той бе ужасен, толкова уплашен, че бе изгубил ума и дума. Дерек усети как го побиват тръпки от мисълта, че такъв храбър моряк, ветеран от много битки, е изпаднал в подобно състояние.

— Видя ли нещо? — попита спокойно той.

Джерард кимна и стисна очи, сякаш се опитваше да изтрие образа от съзнанието си.

— Къде?

Морякът първо поклати глава, но после посочи с трепереща ръка на север.

— Успокой се сега — каза му благо Дерек, изправи се и се обърна да види какво толкова бе изплашило другаря му… и едва не падна от гледката.

Там, от облаците, се спускаше дракон, а кървавочервените му люспи проблясваха на първите утринни лъчи. След него идваше втори и трети, и още няколко. Накрая поне дузина масивни същества полетяха заедно, размахвайки силно жилавите си криле, устремени към целта… Флотът.

Дерек не обърна голямо внимание на тревогата в огромните златни очи на първия дракон, нито на зеленокожата фигура, закрепена за гърба му. Той бе твърде зает да преценява удара, който тези същества можеха да нанесат в битка. Всяко едно от тях бе много по-едро от кораб, с изключение на кораб-унищожител, много по-бързо и подвижно, и естествено — летеше. Огромните нокти сигурно можеха да разсекат корпуса или да прекършат мачтите като тънки клонки. Той трябваше да предупреди останалите… трябваше да предупреди баща си!

Дерек се обърна и се наведе да извика нещо на кормчията. Но докато се обръщаше, долови някакво движение и отново вдигна поглед. Първият дракон вече се беше приближил, и то достатъчно, за да може Дерек да види усмивката на яздещия го орк, и отваряше огромната си паст. Той видя дългия змийски език, ограден от острите триъгълни зъби, които бяха високи почти колкото него. И после забеляза сиянието дълбоко в гърлото на дракона. То се спусна напред, разшири се и изведнъж светът около него избухна. Дерек дори нямаше време да изкрещи. Пламъците го погълнаха, тялото му рухна и се изпепели.

С един-единствен замах драконите унищожиха третата флотилия — цели шест кораба. Всички на борда им загинаха. После ездачите на дракони насочиха зверовете си към първата флотилия, която стоеше между орките и свободата им.

— Проклети да са! Проклети да са всичките!

Адмирал Праудмуър стискаше парапета толкова силно, че още малко и или щеше да счупи пръстите си, или да отчупи някое парче дърво. Той видя как последните овъглени следи от унищожителите на третата флотилия потъват под вълните. И знаеше, че няма шанс Дерек или някой друг от екипажа да е оцелял.