Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 136

И сега ги причакваше зад остров Крестфал, който се намираше на североизток от любимия му Кул Тирас. Чакаше ги с целия си флот, а оръдията бяха заредени и насочени към орките, които щяха да се появят точно пред тях. Така и стана.

— Огън! — изрева Праудмуър, когато ги задмина и десетият оркски кораб.

Орките може и да бяха забелязали разположените между двата острова кораби, с навити платна и прикрити фенери, но с нищо не го показаха и първият оръдеен залп се оказа пълна изненада за водещия оркски кораб, унищожавайки по-голямата част от средата му, при което той се разцепи на две и моментално потъна.

— Вдигайте платната и пълен напред! — беше следващата команда.

И унищожителят бързо се спусна напред, щом вятърът хвана опънатите му платна. Адмиралът знаеше, че екипажът му вече презарежда оръдията, а останалите моряци стояха в готовност с арбалети и малки бурета барут.

— Прицелете се в следващия кораб! — заповяда Праудмуър и хората му кимнаха.

Те хвърлиха буретата в оркския кораб и изстреляха по тях стрелите, които бяха увити с потопени в масло и запалени парчета плат. Едно от буретата експлодира и огънят бързо се разпространи по цялата палуба. Оркският кораб се обви в пламъци, които бързо погълнаха покритите с катран дървени дъски. После корабът на Праудмуър задмина оркските кораби и се обърна за следваща атака от другата им страна.

Всичко се развиваше добре и по план. Орките не бяха моряци и нямаха опит в плаването и битката по вода. Те бяха много добри в близък двубой и можеха да се окажат опасни, ако се доближат до някой кораб и успеят да се прехвърлят на него, но адмиралът бе инструктирал капитаните си да се държат на разстояние от тях. Още няколко кораба на Алианса го бяха последвали през оркската флотилия и сега я обстрелваха от другата страна, докато втората група бе останала до Крестфал и атакуваше от там. Трета флотилия беше поела по-напред и сега се връщаше, за да блокира оркските кораби, които вече задминаваха бойното поле, а четвърта бе завила на юг, за да завърши кръга.

Скоро оркските кораби щяха да бъдат напълно обградени и атакувани от всички страни. Орките вече бяха загубили три кораба, а Праудмуър не бе дал и една жертва. Затова и си позволи една непривична за него усмивка. Скоро морето отново щеше да се изчисти от орки. Но точно тогава се провикна постовият.

— Адмирале! Приближава нещо… идва от въздуха!

Праудмуър вдигна очи към пребледнелия моряк, който се тресеше и гледаше на север. Насочи бинокъла си в тази посока и бързо разбра какво бе шокирало постовия. От облаците се появяваха някакви малки тъмни точици. Те бяха прекалено надалеч, за да се видят ясно, но той разбра, че са няколко и се движат бързо. Праудмуър не знаеше с какво Ордата може да се придвижва по въздуха, но нещо му подсказа, че битката съвсем не клони към края си.