Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 119

— Ами живота на хората в Лордерон? — попита тихо Тролбейн. — Те ще загинат, защото вие сте позволили на Ордата да премине безпрепятствено.

Хат го изгледа гневно.

— Те са войници! Познават рисковете! Ордата щеше да избие семействата ни, децата ни! Не е същото!

Тролбейн кимна и сякаш почувства съчувствие към по-стария мъж.

— Не, не е — съгласи се той. — А вашата вярност към хората ви е похвална. Но, ако Ордата завладее Лордерон, ще може да контролира целия континент. Защо си мислите, че ще сте в безопасност тогава?

Хат въздъхна.

— Не знам — призна той. — Техният водач е дал дума на Перинолд, но не съм сигурен дали може да се има доверие на такова същество.

Той поклати глава.

— Казах на Перинолд, че трябва да удържим клетвата си към останалите нации, но той я отхвърли. Заклел съм се във вярност към него и трябва да му се подчиня. Освен това помислих, че може би е прав и това може да е единственият ни шанс да оцелеем.

Той се намръщи.

— Но оцеляването на расата ни е по-важно от оцеляването на едно кралство. И, ако нямаме чест, значи нямаме нищо.

Той изправи брадичка и лицето му придоби строго изражение.

— Е, аз ще възстановя тази чест — заяви той, обърна се извика на войниците си. — Ефрейтор! Събери хората ни! Всички незабавно да се насочат към южните проходи! Ще подкрепим другарите си от Стромгард. Ще защитим проходите си и ще отблъснем оркската Орда!

— Но, сър… — понечи да възрази един от войниците, но Хат му се развика.

— Веднага, войнико! — изрева той, а офицерът бързо отдаде чест и се затича да изпълни заповедта.

Хат се обърна към Тролбейн.

— Той е в замъка — каза тихо генералът. Нямаше нужда да обяснява за кого говори. — Личната му охрана също е там, но те са само двайсетина. Мога да го извикам.

Но Тролбейн поклати глава.

— Нямаме време да се занимаваме с него сега. Освен това, ако отида аз, ще се приеме като нападение — отбеляза той. — Ако отидеш ти, ще означава измяна.

Той се намръщи.

— Ще оставим Алианса да реши въпроса с Перинолд по-късно. Сега от значение е само да блокираме Ордата.

Генералът кимна.

— Благодаря.

После се обърна и се присъедини към офицерите, които събираха войниците.

* * *

— По дяволите, закъснели сме! — Туралиън дръпна юздите и се загледа към долината надолу.

Бяха яздили бързо — той, Кадгар и цялата кавалерия, а пехотата маршируваше зад тях. Струваше им се най-добре да минат през предпланината на Хартглен и да излязат северно от Столицата, за да могат да се спуснат надолу към широката равнина зад града, където се намираха главните порти. Сега не беше сигурен дали тази позиция си е струвала допълнителното време за път.

Туралиън се надяваше и да успее да събере още помощ от Торас Тролбейн, но Стромгард беше твърде далеч от пътя им. По едно време се замисли да промени маршрута, но новината, че Ордата е преминала през планината преди тях, го накара да бърза още повече. Трябваше да стигнат до Столицата навреме!

Но сега той стоеше на върха на планината и се взираше към долината, която водеше до Лордерон и езерото под него, и осъзна, че се е провалил. Ордата вече беше там, пръсната сред долината, и обграждаше гордия град като нападали есенни листа около дърво.