Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 120

— Не са пробили стените — отбеляза Алериа, която стоеше до него.

Тя и останалите елфи — воини и рейнджъри — лесно поддържаха темпото на конете. Тя и Лор’темар Терън бяха избързали напред, за да видят какво им предстои.

— Не е късно да им помогнем.

— Права си — призна Туралиън, преглъщайки разочарованието си, за да прецени по-внимателно ситуацията. — Тази битка още не е загубена и Столицата ни няма да падне.

Той потърка брадичката си.

— Може дори всичко да се развие в наша полза — каза спокойно той, замисляйки се по-задълбочено. — Ордата още не знае, че сме пристигнали и може да ги приклещим.

Той се намръщи.

— Но трябва да съобщим на Теренас, че сме тук. Ще можем да координираме атаката, а той трябва да се успокои, че не сме го изоставили.

Терън кимна, оглеждайки масата орки, които гъмжаха долу.

— Добър план — съгласи се той. — Но как предлагаш да стигнем до града? Никой няма да може да премине през тези воини, дори и елф.

Алериа кимна.

— Ако имаше гора, можеше и да успея — призна тя. — Но от тук има само открито пространство и няма условия за прикритие. Би било самоубийство.

Кадгар, който спря коня си от другата страна на Туралиън, им се усмихна.

— Аз мога да премина — увери ги той и се засмя, виждайки израженията им. — С малко помощ — добави той, поглеждайки към ниската татуирана фигура, която пристъпи върху скалите до тях.

* * *

— Сър!

Теренас вдигна очи към войника, който викаше и сочеше отвъд стените. Той помисли, че орките се събират за следваща атака и проследи ръката му, но войникът сочеше по-скоро нагоре, отколкото надолу. Теренас се загледа и почти ахна на глас, виждайки тъмната фигура, която летеше към тях.

— Стрелци, готови! — извика той, без да отделя очи от фигурата. — Изчакайте сигнала ми.

Имаше нещо странно в нея. Защо им беше да изпращат един летец, след като долу пред стените са се събрали хиляди? Разузнавач ли беше? Или шпионин? Или нещо друго?

Стрелците заеха позиции, вдигнаха лъкове и зачакаха. Формата се приближаваше. Сега Теренас можа да види, че е грифон, макар и доста по-див и прелестен, отколкото си го бе представял, съдейки по хералдическите символи. На слънчевата светлина перата му блестяха в златисти, виолетови и червени нюанси, а страховитата му птича глава се оглеждаше с широки златни очи. На гърба му имаше човек, който държеше юзди, и седи на седло, сякаш язди кон.

Ездачът беше голям, но не колкото орк. И беше облечен в дрехи, доста по-покрит от зеленокожите воини пред стените. Теренас продължаваше да се взира, а когато забеляза виолетовите одежди, дори си отдъхна. Това не беше броня, а роба, и това означаваше само едно нещо.

— Свалете оръжия! — провикна се той към стрелците. — Това е магьосник от Даларан!

Грифонът се спусна към тях, размахвайки мощни криле и се озова над главите им. Той продължи да кръжи, а стрелците отново се обърнаха към орките отдолу. Ездачът явно търсеше място, където да се приземи, и накрая се насочи към близката кула в ъгъла, където имаше широка кръгла площадка за котли, балисти и сигнални огньове. Теренас се запъти натам, следван от Морев, и стигна до кулата точно когато грифонът се приземи и сви криле.