Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 117

Пред тях се показа първият проход на Алтерак. Тролбейн вече можеше да види фигурите, които се придвижваха по натрупания сняг — едри, тежки фигури, които маршируваха уверено, но тромаво. Явно орките на Ордата не бяха свикнали с такива височини и върхове. Самите проходи бяха внимателно изсечени в скалите точно за такива неопитни хора така, че да могат да търгуват и пренасят новини между Алтерак и съседите на Стромгард в по-ниските части.

Тролбейн и хората му нямаха нужда от подобни удобства. Те предпочитаха да изкачват върховете както си пожелаят, вместо да се ограничават по тесните пътеки, като тази, която се простираше пред тях. Проходите позволяваха много лесно блокиране, както и засада.

Тролбейн даде знак на хората си и приклекна със секира в ръка.

— Още не, още не… Сега!

Той скочи от ръба на скалата и се приземи стабилно точно между двама нищо неподозиращи орки. Секирата му проблесна и моментално отсече главата на единия, а при обратното си движение се заби в гърлото на втория. И двамата се сгромолясаха, а орките от двете им страни се олюляха и заръмжаха, вдигайки оръжия. Но тогава четирима от воините на Тролбейн се спуснаха точно пред тях, по двама от двете им страни и ги посякоха. После наскачаха още войници и атакуваха орките, следващи вече падналите си събратя. За няколко минути бяха повалени дузина орки, а телата им препречиха прохода.

Тролбейн и хората му събраха труповете, които вече се бяха сковали от студа, на една купчина, която се издигна до върха на прохода. После остави десет от войните си да наблюдават импровизираната блокада и пое с останалата част от хората си обратно към скалите.

— Много добре — каза им Тролбейн, докато се насочваше на север. — Този проход го оправихме.

Следващият се намираше на по-малко от час път. Той също се оказа пълен с орки и беше атакуван по същия начин. Тролбейн виждаше, че орките са страховити воини, едри и силни, но нямаха никакъв опит в студените планини и не бяха свикнали някой да им изскача изневиделица. Хората се справиха с втория проход толкова лесно, колкото с първия, а след това и с третия. Четвъртият обаче се оказа малко по-труден, защото беше по-широк — през него можеха да минат четирима мъже наведнъж или трима орки, и Тролбейн и войниците му трябваше да скачат по четирима. Но не след дълго успяха да блокират и този проход, а след това го затрупаха с големи камъни, които го направиха напълно непроходим.

Петият проход беше чист, или поне от орки. Там Тролбейн откри войници, облечени в оранжевите цветове на Алтерак, които бяха разположени както над, така и вътре в самия проход.

— Стойте! — извика един от войниците, който ги забеляза и насочи копието си към тях. — Съобщете имената и причината да сте тук!

Още няколко войници изтичаха при него за подкрепление.

— Торас Тролбейн, крал на Стромгард — отвърна покорно Тролбейн.

Той погледна гневено към войниците, макар да знаеше, че просто следват заповеди.