Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 118

— Къде е Перинолд?

— Кралят е в двореца си — отговори надменно войникът. — А вие нарушавате границите.

— Ами орките? — попита Тролбейн. — Те нарушават ли ги, или са ваши гости?

— Орките няма да преминат от тук — обади се друг войник. — Ще защитим прохода с живота си!

— Чудесно — каза Тролбейн. — Само че те няма да минат точно през този проход. Движат се по другите четири южно от тук.

Войниците се сепнаха.

— Беше ни заповядано да дойдем тук — каза единият от тях, който изглеждаше объркан. — Казаха ни, че орките ще минат от тук.

— Е, няма да го направят — сопна се Тролбейн. — За щастие хората ми в момента блокират другите проходи, но мнозина вече са преминали. Стигнали са до Лордерон.

Единият от войниците беше по-възрастен, явно беше ветеран, и лицето му пребледня. Точно на него Тролбейн зададе следващия си въпрос.

— Къде е Хат?

— Генерал Хат е при следващия проход с по-голямата част от войските ни — отвърна войникът. После се замисли за миг и продължи: — Мога да ви заведа до там.

Тролбейн знаеше пътя, но реши, че ще е по-лесно да се добере до Хат, ако има ескорт. Затова той кимна и даде знак на мъжете си да го последват след войника на Алтерак.

Отне им още един час да достигнат прохода. Този беше най-широкият от всички в Алтерак и през него лесно можеха да минат две каруци, без да се опрат в стените. Затова и бе напълно логично повечето войници да бъдат позиционирани тук. Но само ако орките се движеха на север, а не на юг. Тролбейн откри Хат, който говореше с няколко офицери и изчака войникът, който го беше довел до тук, да отдаде чест на генерала си.

— Генерал Хат, сър! — извика мъжът. — Имате посетители от Стромгард, сър!

Хат вдигна поглед и разпозна Тролбейн.

— Благодаря, сержант — каза той и се отправи към тях, връщайки поздрава на ветерана.

— Ваше Височество — каза мрачно той и кимна.

— Генерале.

Тролбейн винаги беше харесвал генерала. Той беше стабилен воин и добър тактик, както и добър човек. Никога не бе обичал да се бие с него и се надяваше този път да не се наложи.

— Орките се изливат през южните ви проходи — заяви той. — Засега сме ги блокирали.

Хат пребледня.

— Южните проходи? Сигурен ли сте?

Той махна с ръка, когато Тролбейн кимна.

— Разбира се, че сте. Но защо? Кралят лично ми каза, че ще минат от север, не от юг. Затова ни нареди да пазим тези проходи.

Тролбейн се огледа. Никой от войниците на Алтерак не можеше да го чуе, но той все пак снижи глас.

— Вие сте добър войник и чудесен командир, Хат — каза спокойно той. — Но винаги сте били ужасен лъжец. Знаехте, че са се насочили на юг, нали?

Генералът на Алтерак въздъхна и кимна.

— Перинолд е успял по някакъв начин да преговаря с Ордата — призна той. — Свободно преминаване срещу защита.

Тролбейн кимна. Точно така и подозираше.

— И вие се съгласихте? — попита той.

Хат се вцепени.

— Изправени сме пред пълно заличаване! — отвърна остро той. — Можеха да ни разгромят и да избият всичките ни хора! И нямаше кой да ни помогне!

Той поклати глава.

— Перинолд предпочете да защити Алтерак преди всичко. Решението му може да не е почтено, но спаси живота на много хора!