Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 121

— Е, добре че не съм забравил как се лети — отбеляза ездачът, прехвърли единия си крак и скочи от седлото.

— Благодаря ти — Теренас го чу да прошепва на грифона, който изграчи в отговор на думите му.

После магьосникът се обърна и Теренас го разпозна по късата бяла брада.

— Кадгар! — каза той, протягайки ръка да се здрависа с него. — Какво правиш тук, и то с такова същество?

— Нося ви добри новини — отвърна привидно старият магьосник и се усмихна.

Той изглеждаше уморен, но все пак добре.

— Туралиън и войските му са точно от другата страна на долината — започна той.

После прие с благодарност манерката с вода, която Морев му подаде, и бързо отпи една глътка.

— Ще атакуваме Ордата в гръб и ще ги отдалечим от вас.

— Чудесно! — Теренас плесна с ръце, зарадван за пръв път от няколко дни. — С армията на Алианса ще можем да атакуваме от двата фронта и ще притиснем орките между нас!

— Такъв е и планът на Туралиън — съгласи се доволно магьосникът. — Кърдран ми позволи да използвам грифона му, за да дойда да координираме действията си. Много се радвам, че все още пазя познанията за езда, които Медив ми даде.

— Ела — каза Теренас. — Хората ми ще се погрижат за грифона. Ще му дадат вода и съм сигурен, че ще намерят с какво да го нахранят. Да поговорим за плановете на сър Туралиън и да решим как да накараме орките да се разкайват, че са посмели да вдигнат оръжия срещу града ни.

* * *

— Атака!

Туралиън поведе с насочен напред чук, пришпори коня си, изскачайки от водата на брега, и се спусна към многобройната оркска армия. Много от орките напредваха към градските стени, които все още бяха надалеч от цялата им жестокост, и само неколцина дочуха звука от копита и се обърнаха назад. Един понечи да отвори уста и да извика, но чукът на Туралиън уцели точно челюстите му, разби ги и му пречупи врата. Оркът се свлече, а конят на Туралиън го стъпка.

Зад него яздеше кавалерията, а след тях маршируваше пехотата и вече бяха прекосили долината северно от града. Войниците напредваха към Ордата, която се обърна да ги посрещне.

И тогава започнаха да се изстрелват балистите, а над орките заваля дъжд от стрели и камъни.

Туралиън поведе конниците си срещу челните оркски редици, премина през тях, заобиколи ги и се върна обратно. После защитниците на града атакуваха втори път.

Орките вече се суетяха и не знаеха какво да правят. Когато се обърнеха към града, войниците на Алианса ги удряха в гръб. Когато се обърнеха към тях, градската защита ги атакуваше. Предстоеше им да пробият градските стени и още не можеха да се скрият в Столицата, но не можеха и да стигнат до езерото и да се изтеглят в планините, без да пробият през армията на Алианса. Накъдето и да се обърнеха орките, умираха.

Но Ордата можеше да си позволи големи загуби. Редица огромни оркски воини пристъпи напред с вдигнати оръжия и Туралиън се принуди да нареди на конниците да отстъпят. Елфските стрелци обсипаха орките със стрели и повалиха много, но местата им мигновено се заеха от нови попълнения. Орките започнаха да се нахвърлят срещу войниците на Алианса, принуждавайки ги да отстъпят или да бъдат премазани от тежките им тела, и стъпка по стъпка Туралиън бе изблъскан към водата. Щом ги отдалечиха достатъчно, останалата част от Ордата отново се фокусира върху обсадата на града. Те атакуваха стените и бързо изтощиха запасите от горещо олио и камъни и всичко, което хората можеха да хвърлят върху тях.