Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 116

Той огледа укрепленията, където стражите и войниците стояха в бойна готовност. Толкова малко хора отбраняваха такива масивни стени! Но повечето от войниците му бяха последвали Лотар и останалата част от Алианса. Не че Теренас съжаляваше за решението си. Ордата трябваше да бъде спряна и Лотар се нуждаеше от всеки войник, който можеше се включи в армията му. Разбира се, той не очакваше орките да нахлуят тук, определено не и без Алианса, който или да блокира марша им, или да ги атакува в гръб, за да помогне на защитата на града. Но дори Столицата да бъде завладяна, за да може Алианса накрая да победи, цената щеше да е нищожна.

Това обаче не означаваше, че Теренас обмисля да се предаде. Той отново погледна надолу и прецени, че орките са вече достатъчно близо. От тук можеше да види бивниците им, пискюлите, костите и медалите, които висяха около вратовете, ръцете и главите на много от тях, явно трофеи от предишни битки. Е, за тях тази битка щеше да бъде по-трудна от предишните. Каквото и да се случеше, Ордата щеше да я запомни.

— Горещо олио! — извика Теренас и напред по линията Морев и останалите кимнаха.

Те издигнаха огромните котли над укрепленията и изляха горещото олио пред градските стени. Първите орки вече почти бяха стигнали до стените и олиото се изля право върху тях. Мнозина закрещяха от болка заради изгарящата им кожа и цялата челна редица се строполи и се загърчи на земята. Няколко орки успяха да се изправят, но повечето останаха на място.

— Пригответе още олио! — заповяда Теренас и хората му се засуетиха около тежките котли, които трябваше да повдигнат с пръти и да отнесат за повторно напълване.

Пълненето им щеше да отнеме време, както и сгорещяването и пренасянето им обратно до укрепленията, но Теренас се съмняваше, че орките бързат за някъде. Тази битка нямаше да свърши скоро. По-скоро щеше да се окаже дълга обсада и, слава на Светлината, хората разполагаха с достатъчно запаси от храна и вода за няколко седмици. Олиото щеше да свърши след още едно-две заливания, но то беше само за начало на защитните действия. Теренас имаше още какво да покаже на тези нагли орки, които смееха да атакуват дома му.

* * *

Торас Тролбейн крачеше пъргаво из планината като някоя местна планинска коза, а тежките му подковани ботуши намираха сигурна опора в грубия сив гранит. Хората му го следваха неотлъчно и всеки един от тях имаше опит както с планинските условия, така и в битка. Стромгард беше планинско кралство и хората тук се учеха да изкачват скалите и върховете още от деца.