Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 115

— Какво има, сър? — попита накрая един от тях.

Лотар вдигна очи, смачка съобщението и го захвърли като неприятно насекомо.

— Проблем ли има?

Лотар кимна, все още осмисляйки информацията, която току-що бе получил.

— Ордата е стигнала до Лордерон — каза тихо той, предизвиквайки възклицания у някои от хората си. — Може дори в този момент да атакуват Столицата.

— Какво можем да направим? — попита загрижено един от мъжете, за когото Лотар помнеше, че е от Лордерон. — Трябва да тръгнем веднага!

Но Лотар поклати глава.

— Прекалено сме надалеч — отвърна натъжено той. — Никога няма да успеем да стигнем там навреме.

Той въздъхна.

— Не. Трябва да довършим работата си тук и да се уверим, че орките, които оставиха в Хиндерланда, са мъртви или прогонени. Не можем да позволим на Ордата да затвърди положението си тук и да се разпростира накъдето реши из целия континент.

Мъжете му кимнаха, макар че не изглеждаха доволни от идеята да се лутат из гората в търсене на заблудени орки, докато приятелите и семействата им се изправят срещу останалата част от Ордата сами. Лотар не можеше да ги вини.

— Туралиън и армията на Алианса вече са на път — успокои ги той и неколцина войници го изгледаха обнадеждени. — Той ще помогне на защитата на града.

Лотар стисна меча си.

— И когато приключим тук, ще поемем към Столицата и ще пометем всички орки, които са успели да се измъкнат от атаката му.

Войниците аплодираха думите му и Лотар се усмихна, въпреки че все още чувстваше хлад. Той знаеше, че са доволни от идеята да помогнат след като свършат тук и че Алианса ще постигне победа и за тях ще остане само довършителната чистка. И се надяваше всичко да е толкова лесно.

— Достатъчно се разсейвахме — каза той на хората си, след като ги остави да отдъхнат няколко секунди. — Сега да се уверим, че наоколо няма други орки и да се връщаме към Еъри Пийк за прегрупиране.

Войниците покорно кимнаха, вдигнаха оръжия и се подредиха. Вестоносецът се присъедини към тях. Лотар тръгна начело и заедно отново изчезнаха сред дърветата.

* * *

— Идват!

Крал Теренас погледна надолу и се намръщи. Ордата беше прекосила езерото и вече бързо напредваше към градските стени. Зорките стрелци бяха докладвали, че са построили груби мостове, но от тук изглеждаше така, сякаш просто са се нароили във водата като мравки. Той все още се дивеше на числеността им. А от укреплението, в което се намираше, можеше да види, че са огромни зверове, масивни колкото най-едрите мъже, но по-широки, с по-мощни мускули и големи страховити глави. Теренас не забеляза никакви обсадни оръжия, освен един дебел ствол, който явно възнамеряваха да използват като таран. Орките носеха неща, които той взе за огромни чукове, секири и дебели мечове и бе сигурен, че имат и въжета и куки.

Е, стените на Столицата бяха повече от стабилни. Никой не бе успявал да разбие защитата й и Теренас смяташе да продължи традицията.

Но, разбира се, не бяха успели да се подготвят напълно. Хората лесно се прибраха зад стените, понеже повечето така или иначе живееха там. Имаше известни проблеми с добитъка и някои животни просто бяха оставени на съдбата им, както и всичко останало, с изключение на най-дребните ценности, които хората можеха да вземат със себе си. Стражите се постараха да приберат всички, преди да затворят и заключат портите, но повечето хора бяха побягнали единствено с дрехите на гърба си и каквито инструменти или други дреболии имаха под ръка. Домовете им със сигурност щяха да бъдат разрушени и Теренас знаеше, че ще отнеме време да бъдат възстановени. И то, при положение че успееха да отблъснат орките и да отворят отново портите на града.