Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 113

* * *

— Какво? — изрева Тролбейн, щом прочете съобщението.

Той пиеше бира от тежка дървена халба, но я запрати към отсрещната стена, където тя се пръсна, оставяйки мокра следа от напитката и дребни дървени парчета по пода. — Този глупак! Какво е направил, пуснал ги е да минат ли?

Тролбейн мразеше Перинолд. Те не само че бяха съседи и често спореха за граничните земи, но Тролбейн изпитваше и лична неприязън към него. Перинолд беше прекалено мазен и лицемерен. Дори нагъл, натруфен идиот като него е трябвало да може да спре нахлуваща армия! Не да я спре напълно, може би… Ако Ордата беше толкова многочислена, колкото твърдеше Лотар и последвалите доклади, сигурно е щяла да премине въпреки всичко… но поне е можел да я забави, да нанесе сериозни щети и да предупреди Лордерон достатъчно навреме, за да могат да се подготвят както трябва. Щом орките са вече до езерото, Теренас няма да има време да направи нещо повече от това да прибере хората си зад стените, да затвори портите и да чака първата атака.

Тролбейн се изправи и започна да крачи нервно, без дори да забележи, че все още стиска в юмрук парчето хартия. Той искаше да се притече на помощ на приятеля си, но не беше сигурен дали това е най-доброто решение. Теренас е добър стратег и стражите му са едни от най-добрите по този край, портите му са здрави и надеждни. Със сигурност ще може да удържи първата вълна. Опасността се състоеше в това да позволят цялата Орда да се изсипе от планините и да наводни Столицата с безбройните си воини.

— Проклет да е! — Тролбейн удари с юмрук по стола си, докато минаваше покрай него. — Перинолд е трябвало да ги спре! Трябвало е поне да ни предупреди! Даже той не е толкова прост!

Той замръзна за миг, осенен от друга мисъл. Перинолд никога не е бил особен привърженик на Алианса. Той и Греймейн бяха единствените против създаването му, спомни си Тролбейн. Той си спомни за срещите в Столицата с Лотар, Теренас и останалите. Да. Греймейн подхвърли идеята, но главно защото се хвалеше, че Гилнеас може да смачка всеки, който е достатъчно глупав да нахлуе в земите му. Но Перинолд не харесваше идеята за битка. Тролбейн винаги бе считал съседа си за страхливец, но наподобяващ и побойник — той с радост приемаше предизвикателство, когато бе сигурен, че ще победи, но мразеше да се впуска в битка, в която може да се изложи на риск. И точно Перинолд бе предложил да опитат първо с преговори.

— Този глупак! Този предател и глупак!

Тролбейн ритна стола си толкова силно, че го засили напред по гранитния под. Направил го е, нали? Преговарял е с Ордата! Тролбейн беше сигурен в това. Перинолд не се интересуваше от нищо друго, освен от собствената си кожа. Той с радост би сключил сделка с демони, за да запази себе си и земите си. И точно това бе направил сега. Така всичко се изясни. Как Ордата е преминала планините и никой не е пуснал сирена, как Перинолд не е реагирал и не е предупредил никого. Той ги е оставил да преминат. Вероятно за сметка на някакво обещание за снизхождение или запазване на властта му след войната.