Читать «Призрачна музика» онлайн - страница 169

— Не, не те обичам — каза, без да чува думите си.

Георгий очевидно не очакваше такъв отговор. По небръснатото му мрачно лице се изписа недоверие, сякаш му се струваше, че не е чул добре.

— Как да разбирам това? Вчера ме обичаше, а днес вече не ме обичаш?

— Да, днес вече не те обичам.

— И няма да се виждаш повече с мен, така ли?

— Няма.

Ето това е, каза всичко. Нямаше път назад, вече не можеше да каже, че се е пошегувала или се е изразила неточно и не са я разбрали правилно. Всичко беше абсолютно ясно. Олга изпита облекчение, ако подобно чувство изобщо беше възможно в навечерието на погребението на мъжа й.

Дударев закрачи нервно по коридора, мушнал ръце в джобовете на панталоните си.

— Оля, какво става? Обидил ли съм те с нещо? Обясни ми, моля те.

— Не мога да направя нищо по този въпрос, Георгий — отвърна с безизразен глас тя. — Не искам повече да бъда с теб. Не искам.

— Значи така — каза заплашително Георгий Николаевич. — Докато при мен всичко беше наред, ти ме обичаше, но веднага след като ме сполетя нещастие — край, марш оттук, нямаме нужда от омърсени хора, ние обичаме чистичките. Така ли?

Олга помълча, сетне се отдалечи от Дударев в срещуположния ъгъл на стаята и остана права, притиснала гръб до стената. В момента нямаше нужда от обяснения, но рано или късно това трябваше да стане, така че по-добре да е сега. Нямаше смисъл да отлага.

— Знаеш ли, още от самото начало не вярвах, че си невинен. Бях сигурна, че ти си убил жена си. В очите ми ти беше омърсен до невъзможност. Но аз ти намерих адвокат, намерих пари, за да му платим, съгласих се мъжът ми да си навлече служебни неприятности, само и само да те измъкна. А знаеш ли защо не ти вярвах? Защото ти дори не намери време просто да поговориш с мен. Да поговориш човешки, разбираш ли? Спокойно и искрено. Да ми обясниш всичко. Да се закълнеш, че си невинен. Но ти не го направи. Разговаряше с мен през зъби, нареждаше ми. Държеше се така, както се държат наистина виновните хора. Разбери ме, Георгий, аз не се обидих, проблемът не е в това.

— А в какво е проблемът? — попита сухо той.

— В това, че ти не смяташе за необходимо да се държиш по друг начин. Беше ти все едно какво мисля и какво чувствам. Изобщо не ти пукаше за мен. Просто ме използваше като вещ, като някакъв уред, който може да ти помогне да докажеш, че си невинен. Не искам никой да ме използва. За теб хората са боклуци, те са нищо, ти не се съобразяваш с тях, а просто ги използваш за своите цели. Не искам да ме използваш повече. Разбираш ли?

Георгий се разсмя. Отиде при Олга, прегърна я силно и не й позволи да се отскубне.

— Какво говориш, Оля? — занарежда тихичко той, целувайки косите й. — Какви глупости си измислила? Просто си изморена, жегата те е изтормозила. И си разбрала всичко погрешно. Аз много те обичам. Днес не си в настроение, хайде да се видим утре сутринта. Ще се обадиш в службата си, че няма да ходиш на работа, и ще прекараме целия ден заедно — както преди, нали помниш? Ще се разходим, ще идем на панаира на книгата, ще седнем в някой ресторант и ще отпразнуваме освобождаването ми.