Читать «Призрачна музика» онлайн - страница 171

— Върви си, Георгий — повтори Олга, тъй като видя, че Дударев няма намерение да си тръгва. Беше се настанил удобно на дивана и я наблюдаваше с интерес, сякаш тя бе някакво странно изкопаемо.

— Още утре ще съжаляваш за думите си — заяви уверено той. — Опомни се, Оля. Утре ще погребеш мъжа си и какво ще правиш оттук нататък? Готова ли си да останеш сама?

Направо й прилоша и изпита отвращение от мисълта, че го бе обичала толкова силно. И то съвсем доскоро. Колко бързо се променяше всичко!

— Не знам — отвърна честно тя. — Може и да ми бъде трудно сама. Но съм абсолютно сигурна, че не искам да бъда с теб, и не изпитвам никакво съмнение за това.

Известно време Георгий продължи да седи неподвижно, сякаш обмисляше онова, което чу, сетне стана, излезе в антрето и затръшна външната врата. Олга отиде в кухнята, извади бутилка коняк от шкафа, напълни цяла чаша и я изпи на един дъх.

— Прости ми, Миша — каза тихичко тя. — Поне това направих.

* * *

Изминаха още две седмици и Настя отиде в болницата за последен път. Предстоеше да изпишат Денис Баженов. Той вече ставаше от леглото и двамата с Артьом дори се разхождаха покрай сградата. Настя не можеше да си обясни защо посещава редовно Денис, тъй като разполагаше със съвсем малко свободно време, но когато се замисли, осъзна, че се чувства донякъде виновна за случилото се. Ако Артьом не се бе влюбил толкова детински в гласа й, Денис нямаше да ревнува и никога нямаше да извърши онази глупост, която направи, за да си възвърне вниманието и любовта на Артьом.

— Знаете ли какво измислихме? — каза тържествено Денис, когато Настя влезе в стаята при него. — И двамата ще отидем да работим като доброволни помощници в Центъра за защита от стреса. Нали този метод ми помогна страшно много, а това означава, че може да помогне на доста други хора и направо е обидно, че почти никой не знае нищо за него. Вече се разбрахме с Вадим и той каза, че доктор Алиев няма да има нищо против.