Читать «Призрачна музика» онлайн - страница 167

Но какъв беше смисълът от всичко това? Той искаше да убие Дударев, защото Олга го обичаше. Дударев остана жив. И какво следваше оттук нататък? Ермилов за пръв път се замисли какво щеше да стане, ако замисълът му бе успял и Дударев беше загинал. Нима Олга щеше да престане да го обича? Не. Тя винаги щеше да го помни и да тъгува за него. Нима Олга щеше да започне да се отнася по-добре към мъжа си? Това също нямаше да се случи. Какъвто е бил мъжът, такъв си и остава. Може би Олга никога повече нямаше да му изневерява? И това не беше сигурно. Който го е направил веднъж, винаги може да го направи и втори път.

Тогава защо беше нужно всичко това? Защо се захвана с цялата тази работа?

Седейки в колата си в десет и половина вечерта в събота, двайсети юни, Михаил Ермилов нито за миг не се разкая за онова, което извърши. Не се разкая за смъртта на Елена Дударева, на Костя Вяткин, на адвоката Храмов. Не се разкая, че заради него насмалко не загина шестнайсетгодишният Денис Баженов. Той не изпитваше жалост към тях. Той съжаляваше себе си. Ревността е страшно чувство и може да бъде преодоляна само с усилията на собствената ти воля, а не като манипулираш други хора. Ермилов така и не разбра това. Той знаеше и разбираше само едно: че Олга го е излъгала, че му е изневерила, и той трябва да направи всичко възможно, за да сложи край на това. Така че на света да няма никакъв Дударев. А Олга да остане с него — с Ермилов. Така си мислеше той тогава — в самото начало. И затова се захвана с цялата тази работа. Но сега, когато се прибираше вкъщи от лагера, където синът му прекарваше ваканцията си, той изведнъж осъзна, че дори ако всичко бе станало така, както го бе замислил, то пак нямаше да го спаси. Той продължаваше да полудява от ревност и все така не вярваше на жена си. Всичко се оказа безсмислено.

Ермилов запали неохотно мотора и пое към Москва. Автомобилът беше с климатик, затова Михаил Михайлович пътуваше със затворени прозорци. Той не забеляза как внезапно задуха силен вятър. Усети се едва когато видя, че право срещу предното му стъкло лети рекламно табло. Замисли се за секунди дали да не спре и да изчака бурята да отмине, но реши да продължи, докато завали. Може би дъждът нямаше да е силен, нямаше да се лее като из ведро и той щеше да пътува без особени проблеми. Но при всички случаи трябваше да побърза, защото, току-виж, успял да изпревари бурята и да стигне до вкъщи, преди да се е развихрила. Ермилов даде газ. Шосето бе пусто и той ускори до сто и трийсет километра в час.