Читать «Призрачна музика» онлайн - страница 166

Александра Маринина

След като този идиот — изпълнителят, допусна грешка и вместо Дударев, уби жена му, се наложи спешно да пренарежда пъзела. Веднага се намериха улики и се оформиха подозрения към мъжа на убитата, тъй като Михаил Михайлович беше голям майстор в тази работа. Най-важното бе колкото се може по-дълго да не стане ясно, че Дударев е любовник на жена му. Още през първия ден, когато разпитва Дударев, Ермилов му се представи, защото бе длъжен да го стори. Но това можеше да се направи по най-различен начин, особено ако разпитваният е в шок и е съсипан емоционално. „Аз съм следовател, ще водя разследването за убийството на жена ви, казвам се Михаил Михайлович…“ И толкова. Кой би обърнал внимание, че не е казал фамилията си? А когато вече трябваше да подпише протокола след разпита, продължил в течение на часове, задържаният четеше само своите отговори, защото от тях зависеше съдбата му, и никога не поглеждаше към горната част на първия лист, където бе посочена фамилията на следователя. Това беше проверявано стотици пъти. С този номер можеше да спечели няколко дни и да успее да подреди всичко така, че това да е краят на Дударев. Но Олга се намеси… Глупачка, с нейната почтеност и милозливост обърка всичките му сметки. И само след едно денонощие се наложи да се откаже от делото. Всичко беше наопаки, нищо не вървеше както трябва.

Пък и този Храмов… Ама че самотен детектив! Трябваше да му отдаде дължимото, защото той беше умен мъж, но понякога многото ум е недостатък, който може да ти коства живота. И ето, Храмов плати за острия си ум с живота си.

Ермилов ясно си спомни как отиде при адвоката. Веднага след като Олга му каза, че адвокатът се е отказал от делото, той изпита тревога. И се оказа, че е прав. Нещастният адвокат се паникьоса, когато разбра кой е дошъл при него — няма две мнения по въпроса. Той се страхуваше от Ермилов, защото знаеше кой стои зад него. Или по-точно, под него, а това бе още по-опасно. Защото, когато стоят ЗАД теб, изобщо не се знае дали ще се застъпят за теб, ако те сполети нещастие. А когато престъпните структури стоят ПОД теб, няма защо да се съмняваш, че ти ще им дадеш заповед и те ще изпълнят всичко.

Наложи се да премахнат Храмов. Но вече не можеше да разчита на Вартоломеев. Той провали и поръчката за Дударев, издъни се и с момчето, което беше свидетел, и го остави живо. Ермилов вече не му се доверяваше, а нямаше на кого другиго да възложи тази работа. Така че му се наложи сам да се заеме с адвоката.

И с Дударев нещата не станаха, както му се искаше. Отначало всичко вървеше гладко и Борис Гмиря намрази със страшна сила бившия воин — виждаше се и с просто око. Гмиря тласкаше следствието към обвинение срещу Дударев и това донякъде успокояваше Ермилов. Но после стана издънката с бабичката, която трябваше да разпознае Дударев. Ермилов тъй и не разбра какво се е случило там, защото Гмиря изведнъж престана дори да споменава как върви разследването. До този момент можеше да си размени поне две-три думи с него, но сетне сякаш онемя. Ала фактът си е факт — разпознаването не постигна ефект. Изведнъж управлението за борба с наркотиците ни в клин, ни в ръкав нахлу във фирмата на Вартоломеев. Може би заради бабичката? Всичко бе възможно.