Читать «Призрачна музика» онлайн - страница 165

— Че е гениална — засмя се Селуянов, който вече бе разбрал, че бурята отмина и отново може да се шегува.

— Че е простичка — продължи Гордеев, пропускайки репликата на Николай покрай ушите си. — Простичката комбинация е най-добрата, но само истинските майстори могат да измислят и да реализират прости схеми. Та така, погледнах ви и си помислих: кога успяхте да пораснете? Уж все ми приличате на деца, а гледам, че вече сте станали големи.

— А това лошо ли е, Виктор Алексеевич? — попита Настя. — Всички деца растат и съзряват, такива са законите на природата.

— Така е. Но природата има още един неотменим закон: големите деца нямат млади родители. Както и да е, чада мои, ще си ида у дома, уморих се от пътуването.

Гордеев стана и излезе мълчешком от кабинета. Настя се заслуша в стъпките му, които се отдалечаваха по коридора към стълбището, и усети, че сърцето й се сви.

— Коля — каза тя с развълнуван глас, — той скоро ще си отиде.

— Как така ще си отиде?

— Ще се пенсионира.

— Откъде знаеш?

— Знам.

И тя посочи с ръка онова място на гърдите си, където туптеше сърцето й.

* * *

В събота следобед Михаил Ермилов каза на жена си, че ще отиде при сина им в оздравителния лагер да му занесе плодове и вода.

— И аз искам да дойда — безропотно каза Олга.

Тя вече не смееше да настоява, а можеше само плахо да моли. И дори не да моли, защото не дръзваше да прави и това, а само да намеква, че има някаква молба.

— Ще отида сам — отсече Михаил.

— Но аз също искам да видя Валера.

— Можеш да отидеш в неделя с мотрисата.

Олга въздъхна.

— Добре.

Ермилов остана при сина си до вечерта, изчака го да се навечеря и двамата прекараха заедно времето, докато не прозвуча сигналът за лягане. В десет часа Михаил Михайлович напусна лагера, но след три километра спря колата и застина, подпрял се на волана.

Всичко беше наопаки. Нищо не ставаше както трябва. Обърка се още от самото начало. Понякога се случваше и така. Като се започне от това, че онзи идиот — наркоманът, взриви колата не с Дударев, а с жена му, така и продължи. Изпълнителят се бе показал пред някакво случайно момче, което не само го беше видяло, но и бе разговаряло с него. И какъв идиот трябва да си, за да привлечеш нарочно вниманието към себе си, когато стоиш на местопрестъплението и чакаш жертвата си! Трябва да нямаш капка мозък в главата си. Жаждата го измъчила, говедото му с говедо. И се наложи да издирват момчето и да вземат мерки, та да не разпознае изпълнителя. Наложи се да осигурят на изпълнителя доза дрога, в която имаше и още нещо, та да се избавят и от това безмозъчно говедо. Добре че винаги си купуваше наркотици от едно и също място — от съседката си, тъй че му подхвърлиха смъртоносната отрова без проблеми. Наркоманите са глупави и доверчиви. Кажеш им, че има нова добавка и ако я сложат в хероина, кефът им ще е още по-голям и ще продължи още по-дълго — и те вярват. Дадоха му обичайната доза хероин, а като добавка му пробутаха тройна доза. Той първо се инжектира с едното пакетче, а сетне си вкара и второто — и край. Май че изваждането на изпълнителя от играта беше единственият светъл лъч. Мина по мед и масло, никой не се хвана за нищо и никаква експертиза не можеше да докаже, че нещастникът е бил излъган и че не е знаел какво точно си вкарва във вената.