Читать «Призрачна музика» онлайн - страница 164

— Изчислили сте вие… — промърмори като че на себе си Гордеев. — Счетоводители. Математици. Просто ме е нямало тук, иначе щях да ви дам да разберете.

— Нали вече сте тук — констатира, кой знае защо, обречено Селуянов.

— Не се дръж нагло с по-старшите, Коля — каза му кротко Житената питка. — Мога да ти бъда баща. Както и да е, край на този въпрос. Какво ще правите по-нататък?

— В понеделник Гмиря ще доложи на ръководството и материалите ще бъдат предадени в прокуратурата за по-нататъшно разследване — обясни Настя. — А пък до понеделник нека Ермилов се поразходи и си поблъска главата над въпроса кой му е написал това писъмце. Переоридорога беше страшно убедителен и те дори не го набиха, просто повярваха, че не го е писал той. Все пак Ермилов е много опитен следовател и веднага може да разбере дали го лъжат, или му говорят истината, а пък на Андрей дори не му се наложи да се преструва, защото той наистина не беше написал това писмо и нямаше никакви касети в дома си.

— Задействахте ли външното наблюдение?

— На Ермилов ли? Разбира се. Вярно, те вече ни проклинат, защото първо ги изпратихме да следят Дударев и почти веднага след това им намерихме ново занимание. А те си имат достатъчно работа, нали знаете. Планове, графици, натоварени смени и финансови проблеми. Всичко накуп. Днес е петък, предстоят събота и неделя, ще видим дали Ермилов ще предприеме нещо през уикенда, а в понеделник вече ще се включат и следователите.

— Петък вече изтича — промърмори Житената питка. — Вече е петък. Юни вече свършва. Един летен месец се изниза яко дим. Ей, деца мои, забелязвате ли как лети времето? Лети си само по себе си, а ние не успяваме да го догоним. Непрекъснато закъсняваме… Какво съм се размърморил. Просто съм изнервен от пътя, във влака беше задушно и мръсно, а аз пътувах и си мислех на кого ли да си излея гнева. Нарочно не си отидох вкъщи, а дойдох на работа, защото знаех, че някой със сигурност се е провинил и ще ми падне в ръчичките.

— И какво стана? — попита предпазливо Настя. — Извадихте ли късмет? Успяхте ли да намерите жертва?

— Аз не извадих късмет. Но за сметка на това вие, нехранимайковци, извадихте. Дойдох тук, извиках Коротков, изслушах доклада му и изведнъж разбрах, че всички вече сте станали големи момчета и момичета. Отглеждах ви, отглеждах ви — и вие пораснахте. На своя глава. Юра се издигна до поста на собствения си началник. Ти, Стасенка, вече си подполковник. Идва ли ти наум, че си само с една звездичка под мен?

— Звездичката не е показател за майсторство — възрази му Настя. — Трябва да изям още много хляб, докато ви настигна. В сравнение с вас още съм малко дете.

— Не, миличка, отдавна вече не си дете. Я виж каква красива схема си измислила, и то съвсем сама. Нали знам, че момчетата само ти снасят информация, а всичко останало си го измислила със собствената си глава. Знаеш ли какво й е хубавото на твоята комбинация?