Читать «Призрачна музика» онлайн - страница 163

— Ами ако твоите разработвани обекти не му бяха повярвали, какво щеше да стане? На какво сте разчитали? — попита Гордеев и веднага си отговори сам: — На това, че този Андрей с трудната фамилия може да се оправдае пред тях, а те да му повярват и да си тръгнат по живо по здраво, като преди това изброят пред диктофона имената на един куп арестанти. Правилно ли ви разбирам?

— Точно така — отвърна предпазливо Селуянов.

— Ами ако не беше станало така? Ако му се бяха нахвърлили да го убият? Защо решихте, че той може да е чак толкова убедителен и те да му повярват?

— Обиждате ни, Виктор Алексеевич — отвърна веднага Николай, — цялата среща беше под контрол от началото до края. Дори имахме ключ от жилището на този украинец, той сам ни го даде, за да можем да влезем всеки момент.

Известно време Гордеев местеше подозрителния си поглед от Настя към Селуянов и обратно, а после въздъхна.

— Добре де, ако не лъжеш…

— Виктор Алексеевич, кога съм ви лъгала! — Настя се опита да демонстрира обида, но не успя.

— Откъде да знам — възрази й справедливо полковникът. — Още не съм те хващал да лъжеш, но това не означава, че не си ме лъгала нито веднъж. Ти си толкова хитра, че направо не знам. Особено след като поработи при Заточни и се научи на разни номера от него. Признайте си — кой измисли номера с писмото?

— Аз — отвърна Настя. — Защо, идеята не е лоша.

— Рискована е. Каква е гаранцията, че ще има ефект?

— Само шарлатаните дават гаранции — намеси се Селуянов, — а Ася пресметна всичко. Нали вие сте ни учили, че трябва да изхождаме от човека. Установихме, че Ермилов дълго е живял и е учил в Украйна и знае много добре украински език. Той е следовател, което означава, че за разлика от нас — дребните глупави оперативни работници, може да работи с документи, може да ги чете и да ги анализира и да вижда какво пише между редовете. Освен това, както установихме, Ермилов дълго време се е специализирал в разследването на стопански престъпления, а както знаете, при тях основният елемент са документите. Което означава, че той никога не би подминал признаците за украинския произход на автора на писмото.

— Добре, това е умно. Но въпреки всичко сте рискували. Ами ако този украинец бе отказал да ви помогне и дори точно обратното — ако ви беше издал? Помислихте ли за това?

Настя понечи да отговори, но Селуянов отново се опълчи:

— Обиждате ни, гражданино началник, първо проучихме целия контингент от служители на фирмата, особено онези, които са били уволнени или обидени по някакъв начин, и избрахме човек, който ще ни свърши работа. И чак след това измислихме какъв знак да сложим в писмото, който да сочи към него и да накара Ермилов да отиде да си изяснява отношенията точно с човека, когото сме заредили с технически средства. Няма проблеми, Виктор Алексеевич, всичко сме изчислили и сме го съгласували с Гмиря.