Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 98
Джоан Харис
– Разбирам. – Взех едното кутре, което незабавно ухапа пръста ми.
– Няма нищо, той така прави – утеши ме Пилу. – Ще го нарека Гризко.
– Чии са? – попитах.
– Ничии. Наши – отговори ми Мая тутакси.
– Значи това е тайната ви – усмихнах ѝ се аз. – Признавам, че добре я запази. – Дуа ме погледна разтревожено и аз я успокоих: – Не се тревожи, няма да ви издам.
Момичето ме погледна подозрително. Под черния
– Мосю Ашрон щеше да ги удави – поясни тя. – Франсоаз и Карин ги донесоха тук. Още преди пожара. Оттогава се грижим за тях. Люк знае, защото работи тук. Но само той. А сега и вие.
– Много са сладки – обади се Мая. – И понеже вече никой не живее в къщата, на никого не му пука дали ангелите ще влязат, или не.
– Ангелите ли? — попитах.
– Така пише в Корана. Оми казва, че ако в къщата има куче, ангелите няма да влязат вътре.
– Искаш да кажеш, че няма да влезе котка – поправи я Пилу.
– Не котка – настоя Мая. – Ангелите.
– Споменахте мосю Ашрон. – Погледнах Франсоаз и Карин. – За Луи Ашрон ли става дума?
Франсоаз кимна.
– Той е баща ни. Ще се вбеси, ако разбере, че сме тук. Не харесва
Усмихнах се.
– Тогава по-добре не му казвайте. Ами майка ти, Дуа? Тя знае ли, че сте тук?
Дуа поклати глава.
– Мисли, че гледам Мая.
– А твоята майка, Мая?
– Тя пък мисли, че аз съм у тях, разбира се. – Мая погали кученцето. – Харесва ми да идвам тук. Хубаво е. Има играчки. На мен не ми дават да имам играчки.
– Така е – сериозно потвърди Пилу. – Знаеш ли, че тяхната религия забранява да имат плюшени играчки, кукли Барби и дори фигурки на екшън герои?
– Аз имам у нас – поясни Мая. – Малкото пони и принцеса на Дисни. Обаче тук не може.
– Понякога е трудно да разбереш защо хората вярват в това, в което вярват.
– Но
– И музиката... знаете ли, че и това е грях? И танците, и наденичката...
– Наденичката ли? – повтори Франсоаз.
– Всъщност повечето