Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 90

– На никого не съм казал – уверих я. – И няма да го направя, ако не искаш.

Тя се извърна със стеснителна усмивка. Характерен жест, който имат двете със сестра ѝ – свеждане на брадичката, леко обръщане на главата наляво, притваряне на миглите, сега придружено от лекото полюшване върху лицето на неотдавна подстриганата ѝ коса. Тя е невероятно красива въпреки младостта си, а може би тъкмо поради нея. Чувствам се малко неловко, както винаги ме кара да се чувствам женската красота. Като свещеник не би трябвало да я забелязвам. Но като мъж винаги го правя.

– Преобразявам се – призна тя. – Позволих на Анук и на Розет да ме подстрижат.

Анук се ухили широко.

– Малко е по-къса от едната страна, но въпреки това е готино. Какво мислите?

Отговорих, че не мога да преценя, но Жозефин прегърна момичето и го увери, че изглежда прелестно.

Алиса се усмихна.

– Ти си направила същото. И ти си се преоткрила.

Сянка пробяга по лицето на Жозефин.

– Така ли? Кой ти каза?

– Виан.

Отново онзи поглед, като лек ветрец, набраздил речната повърхност.

– Сигурно може и така да се каже – съгласи се Жозефин.

– Какво стана с палачинките?

Възгласът, с който децата отвърнаха на въпроса, замаза неловкото положение, поне в очите на Алиса, но според мен Виан усети нещо. Тя притежава чудат афинитет към неизречените тайни, към неразказаните истории. Очите ѝ, тъмни като еспресо, са способни да раздвижат сенките в човешкото сърце.

Огледах дневната. Нещо се бе променило тук след пристигането на Виан, но не можех да определя какво. Дали се дължи на пламъка на свещите, пръснати навсякъде, или на малките червени торбички за късмет, провесени от рамката на всяка врата? Възможно ли е да е заради запалените благовония – гъстото ухание на сандалово дърво, – или заради мириса на изгорелите на слънцето листа на дърветата навън, или заради палачинките, пържени в масло, или заради пикантните наденички върху барбекюто?

– Дано да сте гладни – каза Виан Роше.

Неочаквано за мен наистина бях. Във въздуха миришеше на дъжд, затова се нахранихме вътре, но Виан приготви повечето неща навън, където пушекът лесно се разнасяше.

Имаше, разбира се, палачинки, наденички, патешко конфи, терина от гъши дроб, сладък червен лук, пържени гъби с билки и малко меко сирене, оваляно сред въглените, а също pastis gascon , многозърнест хляб, хляб със анасоново семе, fouace, маслини, люти чушлета и фурми. За пиене имаше сайдер, вино и floс, плодови сокове за децата и дори чиния с остатъци за кучето, което после се сгуши до огъня и заспа, помръдвайки с опашка от време на време и ръмжейки неразбираеми сквернословия.

Навън отанът скърцаше със зъби и набираше сила, вече чувахме и как дъждът започва да барабани по стъклото. Виан сложи още дърва в огъня, Жозефин затвори вратата, а Анук запя песен, която бях чувал много-много отдавна, тъжна стара песен за вятъра и за това как той винаги взема каквото му се полага:

Вятърко хубав, вятърко мил...

Момичето имаше приятен нешколуван глас и пееше с учудваща готовност, явно без капчица стеснение. Розет се присъедини с обичайното си въодушевление, а Пилу им осигури съпровод, като забарабани по масата по-скоро ентусиазирано, отколкото умело.