Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 9

Тук, в Ланскене, разбира се, е нужно известно време, преди отровата да се разпространи до ключовите точки на общността. Нарсис все още отглежда пчели също като баща си и дядо си, медът му все още е непастьоризиран в разрез с ограниченията на ЕС – въпреки че в днешно време Нарсис го раздава показно и с блясък в очите, абсолютно безплатно според думите му, но придружен от картичките, които продава по 10 евро и така заобикаля нуждата да се придържа към новите ограничения или да прекъсне местната традиция, непроменена от векове.

Нарсис не е единственият, който понякога не се подчинява на властите. Жозефин Боне – Муска, както беше преди, – която държи "Кафе де Маро" и винаги се е старала да насърчава циганите да останат, англичанинът и съпругата му Мариз, собственици на лозето надолу по пътя, които често наемат циганите (неофициално) да им помагат с прибирането на реколтата, също Гийом Дюплеси, който е пенсионер, но още дава частни уроци, ако някое хлапе го помоли, въпреки новите правила, налагащи проверки на всеки, който работи с деца.

Разбира се, има и хора, които приветстват нововъведенията – стига да са по някакъв начин въвлечени в тях. Каро Клермон и съпругът ѝ сега са ревностни привърженици на Брюксел и Париж и напоследък са си поставили за цел да въведат здравето и безопасността в нашата общност, оглеждат тротоарите за признаци на занемареност, организират кампании срещу скитниците и нежеланите посетители, насърчават модерните ценности и като цяло се правят на много важни. Обичайно Ланскене няма кмет, но ако имаше, Каро би била очевидният избор. Тя ръководи доброволната охрана в градчето, Лигата на християнките, селския литературен клуб, кампанията за почистване на реката и Родителския надзор – група, създадена да предпазва децата ни от педофили.

А църквата? Някои биха казали, че Каро ръководи и нея. Ако преди десет години някой ми беше казал, че един ден ще съчувствам на бунтовниците и отказниците, вероятно щях да му се изсмея в лицето. Но оттогава самият аз съм се променил. Започнал съм да ценя други неща. Когато бях по-млад, цареше ред, а обърканият и хаотичен живот на мнозина от паството непрекъснато ме дразнеше. Сега ги разбирам по-добре – дори невинаги да ги одобрявам. Започнал съм да изпитвам... не точно привързаност, но нещо, което почти се доближава до нея, когато се занимавам с проблемите им. Това може и да не ме е направило по-свестен човек, но през годините съм разбрал, че е по-добре да се понаведеш, отколкото да бъдеш прекършен. Виан Роше ме научи и въпреки че изпитах огромна радост, когато тя и дъщеря ѝ напуснаха Ланскене, знам какво ѝ дължа. Прекрасно знам.

Затова, навръх празника, когато във въздуха се носи мирис на дим, почти съумявам да си представя как Виан Роше се връща в Ланскене. Разбирате ли, би било напълно в неин стил да се появи тук в навечерието на война. Защото наистина се задава война, това е сигурно, и мирише на предстояща буря.