Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 80

Беше Мая.

Осма глава

Събота, 21 август

Алиса избяга горе в мига, в който детето се появи на прозореца. Но Мая вече я бе видяла. Твърде късно беше за извинения, затова отидох да отворя вратата.

–Мая.

Тя вдигна поглед усмихнато. Белият отан беше в очите ѝ, в буйната ѝ коса, в поруменелите ѝ бузи. Носеше дочени панталони и фланелка с маргаритка. Под мишница стискаше плетена играчка, която можеше да бъде котка или зайче и явно беше много любима, макар и доста позахабена.

– Казахте, че може да си поиграя с вашето момиченце.

– Розет – отговорих. – Тя излезе. Искаш ли да я повикам?

Мая надникна през вратата.

– Видях вътре братовчедка си Алиса.

Кимнах.

– Тя крие ли се?

–Да.

– Защо? – попита Мая.

Погледнах я.

– Можеш ли да пазиш тайна?– попитах.

– Аха. Може ли да кажа на Оми?

Поклатих глава.

– Не, Мая, не може. Нито на Оми, нито на дядо ти – твоя джиддо. Ще си бъде наша тайна, става ли?

– Дори на Дуа? Тя ми е най-добрата приятелка.

Отново поклатих глава.

– Не, не бива да казваш на никого. Алиса е отседнала при мен за малко, но не иска никой друг да знае.

– Защо? – попита Мая.

– И това не иска никой друг да знае.

– А! Може ли и аз да остана? – попита Мая.

– Мисля, че не е добра идея. Но можеш да идваш когато пожелаеш. Стига да не казваш на никого. И ако си много-много послушна...

Тя пристъпи навътре.

– Какво приготвяш?

Обясних ѝ.

– Може ли да опитам мъничко?

– Разбира се, когато е готово. Двете с Розет ще надпишете бурканчетата. Искаш ли?

– Може ли и Дуа да дойде? Тя е по-голяма от мен и също умее да пази тайна.

Въздъхнах. Историята много се усложняваше. Но Мая беше само петгодишна, така че може би Дуа нямаше да допусне тя да се разприказва. Пък и все още ме глождеше любопитство относно детето на Инес Бенчарки – може би ако я опозная, щях да науча повече за майка ѝ.

– Къде е Дуа сега? – попитах.

– Вкъщи, при майка си, помага в домакинството. Излиза само когато майка ѝ спи.

– Къде живеят?

– У Соня, разбира се. Но мама не ме пуска да играя там. Затова с Дуа си играем другаде. Имаме си едно местенце, специално местенце... – Тя замълча. – Но това си е наша тайна.

Забелязах, че докато говорех с детето, Алиса беше слязла и беше седнала на стълбите. Седеше мълчаливо, обгърнала коленете си, с пребледняло от притеснение лице.

– На никого няма да издам, че си тук, Алиса, обещавам –увери я Мая.

Алиса се поколеба още мъничко, после се поотпусна.

– Добре. Как са всички?

Мая сви рамене.

– Май са добре. Обаче те търсят. Джиддо и чичо Саид вече изобщо не си говорят. Оми казва, че и двамата са еднакво лоши, ама аз не знам. Оми прави торта тамина за ифтар довечера. Нямало нищо лошо да я опитва, за да провери дали всичко е наред. Ама джиддо смята, че тя твърде често опитва. Половината торта отиде.

Усмихнах се, представяйки си сцената. Питах се дали кавгата между стария Махджуби и Саид е за водещата позиция в джамията. Оми вече беше намекнала за конфликт между двамата. Не е ли странно, че Рейно и старият Махджуби се оказват в едно и също положение – заменени от някой по-млад, по-отворен за нови идеи?