Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 77

Алиса се заинтригува.

– Сладко от праскови ли?

– Рецептата е много лесна. Вече разполагаме с всичко необходимо. Захар за сладко – това е захар с добавен пектин, за да може сладкото да стегне както трябва, – бакърен съд, буркани, канела... А, да, и праскови, разбира се. – Усмихнах се. – Хайде, помогни ни да наберем плодовете.

Тя се поколеба за миг, после ме последва навън. Беше напълно безопасно – къщата е уединена, а прасковата не се вижда от улицата. Вятърът духаше безмилостно и земята под дървото вече беше покрита с окапали плодове. Оставиш ли ги повече от минута, осите ги нападат, но точно тези праскови са идеални за сладко, а всички заедно събрахме предостатъчно за няма и десет минути.

Бакърената тенджера е на Арманд, макар че и аз имам почти същата. Тя е голяма и прилича на котле, а повърхността ѝ е грапава и очукана. Върху печката на Арманд прилича на вещерски казан – което не е много далеч от истината, подозирам, понеже има ли нещо по-близко до алхимията от превръщането на суровите съставки в нещо, от което устата ти се пълни със слюнка.

Бам, бам, продължи Розет да барабани по бакърения съд.

– Сега трябва да приготвим плодовете.

Пуснах студена вода в мивката. Измихме прасковите и извадихме костилките. Нищо че плодовете бяха понатъртени – така стават още по–сладки. Докато работехме с навити ръкави и облени със сок ръце, кухнята се изпълни със слънчевото ухание на праскови, захар и лято.

Бам. Сладко. Бам–бадда–бам, пееше Розет. Сред ивиците светлина и сянка тя приличаше смътно на мъхеста пчела, а Бам в сянката ѝ беше като рояк прашинки, които се гонеха във възторжения въздух.

Забелязах как докато Алиса наблюдава, една бръчка се врязва между лешниковите ѝ очи, и разбрах, че явно и тя вижда Бам. Сега, три дни по-късно, това не ме изненадваше. Обикновено хората не след дълго започват да забелязват Бам. Децата най-напред, но дори възрастните го виждат, стига съзнанието им да е отворено. Отначало е като игра на светлината, прашец върху чепка златисто грозде, а после...

Сладко! Бам!

– Защо не изведеш Розет навън?

Анук ме погледна развеселено. Розет е като пластмасово тромпетче – твърде шумно, за да чувам шепота. А днес за мен важното е шепотът, който Оми нарича уасуас, или тревожното нашепване на Сатаната. Досега обаче шепотът на Алиса беше твърде плах и не го чувах. Може би ако бяхме сами, помислих си... И с всекидневната магия по приготвянето на сладкото...

Отначало не се опитвах да я накарам да говори. Вместо това дръпнах монолог, който не изискваше тя да отговаря. Бърборех за рецептата, за Арманд и за магазина за шоколад, за Рижия и Париж, за лодката ни, за Анук, за Розет и за прасковите.

– Няма да сварим прасковите днес. Ще ги оставим да престоят една нощ. Един килограм захар за един килограм плодове без листата и костилките, разбира се. Нарязваме ги в бакърения съд – бакърът е най-подходящ за готвене, защото се нагрява най-бързо. Добавяме захарта. После с дървена лъжица натриваме захарта в плодовете и разбъркваме. Това е любимата част на Розет – усмихнах се, – защото най-много цапа. И понеже мирише страшно хубаво...