Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 71

– Защо, заминавате ли някъде?

Тя леко се смути.

–Не, аз...

– А, явно не съм разбрал – удостоих я с най-злобната си усмивка. – Между другото, предайте поздрави на сина си. Той е чудесно момче. Арманд би се гордяла с него.

Каро потръпна. Всички в Ланскене знаят, че двамата с Люк се разминават по различни въпроси, включително за избора му на университет и решението му да учи литература, вместо да се присъедини към семейния бизнес, както и във връзка с къщата на баба му. Арманд съвсем ясно беше дала да се разбере, че къщата принадлежи на Люк, но според Каро трябваше да я продадат и да вложат парите другаде. Естествено, Люк не дава да се издума, което е причина за известно напрежение в дома на Клермон. Така или иначе при всяко споменаване на Люк и на неговите планове Каро потръпва по този начин. Колкото и да ми е приятно да я жегна, така не подобрявам положението си. Отец Анри Льометър се е справил добре и го е обсъдил (строго поверително, разбира се) с всички жени в Ланскене, на които може най-много да се разчита, че ще разпространят новината.

А междувременно минаха две седмици, откакто за последен път приех изповед. Въпреки това чувам неща, които отец Анри не забелязва. Анриет Муасон и Шарл Леви са се скарали заради някаква котка, която формално е на Шарл, но Анриет толкова често и толкова обилно храни животното, че то се е привързано към нея. На Шарл това му е неприятно и онзи ден, мъчейки се да разследва случая, стигнал дотам да се скрие в задния двор на Анриет с надеждата да събере снимков материал за отвличането на котето. Анриет обаче се разпищяла, че някакъв pervertiя шпионира, и писъкът ѝ изправил на нокти цялата улица – поне докато не установили истината. Обектът на цялото това внимание доста невъзмутимо приел бъркотията и си доял накълцаната пържола, поднесена му от Анриет, преди да си заспи върху възглавничката пред камината.

Анриет вече многократно е опитвала да ми се изповяда. Аз я съветвам да се обърне към отец Анри Льометър, но тя надали ме разбира.

– Отче, потърсих ви за изповед, но ви нямаше в църквата – каза Анриет. – Вместо вас в изповедалнята седеше някакъв perverti! Предупредих го, че ако пак го видя, ще повикам полицията...

– Бил е отец Анри Льометър – осведомих я.

– Защо? Какво е търсел там?

Въздъхнах и в крайна сметка ѝ казах, че ако има нужда да се изповяда, може да дойде у дома. Говорих и с Шарл Леви и го посъветвах, ако иска да запази котката си, да я пуска да спи вътре и да не я храни само с огризки.

Днес сутринта го видях да излиза от магазина за риба на Беноа с малък пакет и доволно изражение.

– Морски дявол – изсъска ми той, докато се разминавахме. – Да я видим какво ще направи сега!

И отмина, стиснал рибата, все едно е контрабандна стока. Не подозира, че Анриет вече е купила малко дребна херинга, както и кожена каишка с името на котето: Тати. Шарл нарича котарака Ото, което според Анриет е глупаво име за котка, а и лишено от патриотизъм.