Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 21

Разберете ме, отче, когато казвам, че нямам нищо против джамията. Със сигурност имаше някои особености (както се наложи да изтъкна), които противоречаха на местните строителни наредби. Но те бяха от второстепенно значение и ги споменах само между другото, за да избегна недоразумения впоследствие.

Резултатът несъмнено беше достатъчно скромен. Обикновена сграда от стари бледожълти тухли, чиято външност не подсказваше, че е място за поклонение. Отвътре беше доста красива, с плочки на пода и бледи стени със златна шарка. Като свещеник се постарах да зачитам чуждите вярвания и да покажа на общността на Ле Маро колко много се възхищавам на умелата ръчна изработка, както и да съм на разположение, ако някой се нуждае от помощ.

Въпреки това настъпи промяна. Докато общувахме, старият Махджуби започна да се държи предизвикателно. От край време си беше упорит старец с любопитна вятърничавост, която понякога не позволяваше човек да разбере дали се шегува, или не. Синът му Саид беше много по-сериозен и понякога се чудех дали няма да е по-добре за цял Ле Маро, ако бащата отстъпи и остави сина да взима решения.

Може би старият Махджуби усещаше това. Във всеки случай държанието му беше станало по-рязко. Винаги щом отивах в Ле Маро (което все още правя всеки ден от чувство за дълг), Махджуби не пропускаше възможност да подметне някаква забележка. Винаги добронамерено, сигурен съм, но другите може и да не го разбираха.

– Ето го мосю кюрето – отбелязваше той със силен акцент. – Да не би грешниците на вашия бряг на реката да са свършили? Или най-накрая сте решили да се присъедините към нас? Научихте ли се да пушите киф! Или тамянът ви е достатъчно опияняващ?

Знам, че всичко беше просто добронамерена шега, и все пак в поведението му имаше нещо предизвикателно, войнствено. Последователите му започнаха да повтарят думите му и неусетно, сякаш за една нощ, Ле Маро се превърна във враждебна територия.

И така – кога започна промяната? Трудно е да се каже със сигурност. Все едно някой ден да погледнеш в огледалото и да забележиш първите признаци на старостта: бръчките покрай очите, някак неравната кожа около челюстта. Новодошлите бяха малцина, търкания в общността нямаше никакви, както и да го погледнеш, нищо, което да оправдае нарастващата ми тревога. Но трябва да е било достатъчно, отче. Подобно на смяната на сезоните Ле Маро някак промени своите цветове. Повечето от момичетата започнаха да носят черно, шалове хиджаб (подобни на покривалата на монахините), които напълно скриваха косата и шията им. Сутрешните срещи за кафе постепенно секнаха. Каро Клермон се беше скарала с една от редовните си посетителки, а след това и останалите взеха да идват по-рядко, ако изобщо идваха. Саид Махджуби разшири спортната си зала в края на булевард "Пти Багдад" – не беше бог знае какво, само голяма гола стая с няколко уреда, басейн и няколко пътечки за бягане – и тя се превърна в сборно място за всички млади мъже в Ле Маро.